Златото не е демокрация
През септември инвеститорите вложиха десет милиарда долара във фондове, обезпечени със злато. Златните им запаси се увеличиха с 67 тона до рекордните 4 256 тона. Въпреки това цената на златото спадна с 8,5% в долари и с 6,5% в евро. Златната треска получи студен душ. Търговците обаче не си тръгнаха.
Как е възможно нещо да поевтинява, когато в него се вливат милиарди? Защото пазарът не е референдум. Не е достатъчно да се преброят гласовете „за“ и „против“ златото. На всеки купувач съответства продавач, а цената се определя от условията, при които се сключва сделката. Притокът на средства към ETF-ите отразява само част от пазара. Той ни показва кой иска да притежава злато, но не и на каква цена ще се намери продавач.
През септември златото усети и последиците от паричната политика. След години без подобна промяна американският ФЕД повиши лихвените проценти с четвърт процентен пункт. Доходността на десетгодишните американски държавни облигации нарасна през месеца с 0,53 процентни пункта до 5,3%, а доларът поскъпна с 2% спрямо основните валути. Златото не носи лихва, поради което по-високата доходност на облигациите правят притежанието му по-малко атрактивно. На борсата COMEX същевременно спекулативните мениджъри намалиха нетните си позиции, залагащи на поскъпване на златото с обем, еквивалентен на 84 тона. Според World Gold Council това закриване на позиции вероятно също е допринесло за намаляването на цената. Причината и следствието обаче се преплитат: част от търговците може да са продавали и защото цената вече е започнала да пада.
Нарастването на доходността обаче може да изпраща различни сигнали. В САЩ го подкрепяше затягането на паричната политика. Във Великобритания World Gold Council отчете и друго явление: извънредните покупки на злато бяха съпроводени от ръст на срочната премия – допълнителната доходност, която инвеститорите изискват, за отпуснат заем на държавата за дълъг период. Нейното повишаване може да сигнализира за опасения относно инфлацията и публичните финанси. През третото тримесечие британските ETF-и, инвестиращи в злато, привлякоха 54 тона злато. Връзката между тези покупки и срочната премия засега обаче е наблюдение, а не доказателство за причинно-следствена зависимост.
Така един инвеститор може да възприема по-високата доходност като привлекателна възможност за печалба, а друг – като предупреждение. Първият купува облигации, вторият – злато. Възможно е и двамата да са прави. Просто имат различни виждания относно причините за нарастване на доходността.
А някои купувачи може би изобщо не са се опитвали да се противопоставят на спада. Напротив – те са го очаквали. World Gold Council допуска, че част от американските инвеститори са използвали поевтиняването, за да увеличат дългосрочните си позиции. Т.е. те са купували не въпреки спада, а точно заради него.
На пазара не се гласува. Цената е резултат от споразумение – дори когато участниците не са съгласни почти за нищо друго.
