Защо е толкова трудно да се победи борсовият индекс?
Да побеждават борсовите индекси в дългосрочен план е проблем преди всичко за инвеститорите аматьори, които поемат в свои ръце избора на акции и формирането на портфейли.
Същевременно те нямат ограниченията, с които трябва да живеят техните професионални конкуренти от взаимните фондове. Те сами избират в кои акции да вложат спестяванията си, нямат и лимити каква част от тях да инвестират в конкретни акции. И дори не трябва да поддържат паричните резерви, необходими на мениджърите на взаимните фондове да изплащат съответните суми на напускащите клиенти.
Защо е толкова трудно да се победят борсовите индекси и ETF-ите, които ги копират, в реалния живот?
Прогнози, оценки? Те нямат място в индекса
Първото подсказване трябва да потърсим в логиката, по която функционират борсовите индекси.
Компаниите, чиито акции намират място например в индекса S&P 500, най-известния борсов индикатор в света, трябва да изпълняват няколко основни критерия. Като илюстрация: пазарната им стойност трябва да бъде по-висока от 14,5 млрд. долара, техните акции трябва да се търгуват в достатъчно количество (критерий за ликвидност), поне половината от всички емитирани акции трябва да бъде пусната на пазара и освен това трябва да са печеливши поне няколко тримесечия преди да станат част от индекса.
Това не е пълният списък на всички условия. А дори изпълнението на всички критерии не гарантира на никоя компания, че ще стане част от „елитния клуб“. Комисията все още има последната дума при избора – и нейните решения могат да бъдат чисто субективни.
По-важното от самия процес на подбор за инвеститорите е какво се случва с акциите, след като получат своето „запазено място“ в индекса.
Създателите на борсовия индекс не наблюдават през годината дали дадената акция е „скъпа“ или „евтина“. Те не гледат съотношението цена : печалба (P/E), за да направят предположения дали отделните акции са надценени или не. Ако някои от тях растат твърде бързо за кратък период от време, никой няма да го смята за причина да бъдат изключени от индекса.
И най-вече: индексът винаги се състои от акции. Без значение дали икономиката процъфтява или се бори с рецесия, дали пазарите растат с темп на балон или изпитват свободно падане. В тях няма „сигурни пристанища“.
Борсовият индекс винаги е 100 процента „инвестиран“ в акции. Не в облигации, злато или в пари. Винаги само в акции.
Човешкият автомат не работи
Това, което е вярно за индекса, не е вярно за тези, които се стремят да го победят и да постигнат по-висока възвръщаемост чрез собствените си инвестиционни решения.
Обикновените инвеститори „играят“ съвсем различна игра от борсовия индекс. Хората, които не приемат инвестирането като игра на късмета, внимателно проучват годишните отчети на компаниите, четат анализите на силните и слабите им страни, изследват конкуренцията на пазара.
Те се стремят да избягват акциите, които смятат за надценени, твърде скъпи, тъй като имат чувството, че са прекалено „високи“. Те продават акции, които вече са им донесли прилична печалба, и продължават да търсят следващата изпусната възможност. Склонни са да купуват акции, които се понижават („Ако тези акции са изгодна покупка при цена 100 евро, няма какво да мислим, като паднат на 50 евро).
Повечето малки инвеститори се държат напълно различно от „обикновения“ борсов индекс. Който пък – напротив – увеличава значението на най-печелившите и най-големите акции. Повишаването на цените на акциите означава, че нараства тяхната пазарна стойност и те стават все по-важни за развитието на индекса. Борсовите индекси растат дългосрочно, само защото успяват „да уловят“ печелившите акции и да ги задържат дълго време. Влиянието на по-малко успешните, обратно, намалява.
Фактът, че индивидуалните инвеститори имат по правило значително по-различни (т.е. значително по-лоши) резултати от борсовите индекси, се дължи на това, че следват напълно различни правила. Това само по себе си не е лошо – ако човек иска да печели повече от „обикновения“ индекс, трябва да го направи по различен начин.
Проблемът е в това, че в крайна сметка те не успяват да забогатеят по начина, по който „забогатяват“ борсовите индекси: чрез дългосрочно задържане на компаниите, които вървят нагоре и намаляване на значението на тези, които се представят по-слабо. Често в собствен ущърб.
