Настройки на бисквитките

Нашият уебсайт използва бисквитки.

Някои от тях са необходими за функционирането на сайта, а за останалите можете да решите сами.

Повече информация за бисквитките и защитата на личните данни.

Настройки на бисквитките

Нашият уебсайт използва бисквитки.

Някои от тях са необходими за функционирането на сайта, а за останалите можете да решите сами.

Повече информация за бисквитките и защитата на личните данни.

Необходимите бисквитки осигуряват правилното функциониране на уебсайта (например запомняне на избора Ви относно бисквитките).

Анонимните статистически бисквитки (Google Analytics) ни помагат да разберем как посетителите използват уебсайта.

Японско-американската сметка бе платена от еврото


16.08.2026

Японско-американската сметка бе платена от еврото

В края на юли японската йена се обезцени до над 163 йени за долар, най-ниското ниво от четиридесет години насам. Япония и Съединените щати отвърнаха със съвместна интервенция, първата подобна от 1998 г. Наглед обичайна операция. С една подробност: за да купи йени американското министерство на финансите не продаваше долари. Продаваше евро.

Европейската централна банка научи за сделката едва след нейното приключване. Кристин Лагард разговаря с американския министър на финансите на следващия ден. Западните централни банки от Втората световна война насам се договарят предварително за валутни интервенции – това е една от онези неписани конвенции, които се запазват, докато някой не ги наруши.   

През 2011 г. двете страни интервенираха съвместно в рамките на G7, но в обратна посока – тогава отслабваха йената след разрушителното земетресение. Инструментът изглеждаше по същия начин, но целта бе обратната.

Защо обаче евро? Най-вероятният отговор е неприятно прозаичен. Продажбата на долари би се възприела от пазара като отстъпление от декларираната политика на силен долар. Продажбата на евро не се чете от никого – освен от тези, които го притежават.

А въпросът тук засяга и вас. Еврото във вашата сметка не е просто единица, в която се измерва стойността. То е актив, с който се свързват валутната политика, бюджетната ситуация, а в този случай дори готовността на чуждо правителство да го използва като инструмент. Валутният курс не е свойство на парите. Той е резултат от решения, повечето от които се взимат далеч от мястото, където живеете.

Освен това обемът бе малък. Япония по оценки е похарчила повече от петдесет милиарда долара, а американската страна – между пет и десет милиарда, ако може да се вярва на бележника на министъра на финансите, заснет от Ройтерс по време на заседание на кабинета. На валутния пазар това е част от един търговски ден. Значението не е в сумата, а в сигнала. А той е получен от три страни, не от две.

Вашингтон обясни ситуацията като жест на приятелство към Япония. Така е. Само че не и към този, който плати сметката.