Високи проценти на хартия, но действителността е съвсем различна
2023 г. трябваше да бъде една от най-успешните през последните години за акционерите. Най-следеният борсов индекс – американският S&P 500 – нарасна през годината с повече от 24%. Ако изплатените дивиденти се отразят в процента на доходността, той ще се повиши на повече от 26%.
Подобен баланс ще зарадва всеки инвеститор. Ако обаче погледнете как се справя портфейлът ви с акции, по всяка вероятност няма да имате особена причина да отворите шампанското.
Защо това е така? Ето пет възможни причини защо вашите акции са спечелили през миналата година по-малко от процентите в началото на текста.
- Само американските акции постигнаха рекордни печалби
Не всички акции, в които обикновените инвеститори влагат спестяванията си, постигнаха висок двуцифрен процент. Американският борсов индекс успя да постигне атрактивна доходност.
САЩ обаче не са единствената страна, в която можете да инвестирате в акции. По правило по-голямата част от инвеститорите разпределят риска между различни региони и инвестират също в европейските пазари, Азия или дори Австралия. Те правят така с цел диверсификация на портфейлите и избягване на риска от отклонение, когато избират една страна или регион.
За илюстрация: Немският борсов индекс DAX се повиши през миналата година с една пета, френският CAC 40 – с около 16,5%, а FTSE 100 – основният индекс на Лондонската фондова борса – с малко под 4%. От гледна точка на диверсификацията има смисъл част от портфейла да се държи и на тези пазари. Дори най-изобретателните инвеститори не знаят кой от тези пазари ще блесне, но със сигурност ще бъдат на него. Въпреки че крайният им баланс ще бъде повлиян от онези пазари, които са спечелили по-малко.
- Залогът за Америка не е един
Дори някой да е знаел в началото на миналата година, че през следващите 12 месеца най-голям успех ще имат американските акции, той така или иначе нямаше да спечели.
Индексът S&P 500, който имаше такъв успех, всъщност не е отражение на целия фондов пазар в САЩ, а само на част от него. По-точно на петстотинте компании с най-висока пазарна стойност. При това на американските борси се търгува с около 4 500 акции, така че основният индекс практически игнорира случващото се с повечето акции на американския пазар.
Следователно постигането на висока двуцифрена доходност би означавало предварително да се знае, че най-осезаемо ще се покачат само най-големите компании в САЩ и е по-добре да се избягват останалите. Дори такава форма на прогнозиране на бъдещето не е сред стандартните инструменти на инвеститорите.
- Редовното инвестиране променя процентите
Годишното представяне на акциите или индексите сравнява промяната между две точки – началото и края на годината. Те са релевантни само за тесен кръг инвеститори – тези, които инвестират в началото на годината и през следващите месеци не правят нищо.
По-голямата част от хората обаче не инвестират по този начин. Те влагат част от своите спестявания в акции, облигации (или каквото и да е), постепенно, обикновено веднъж месечно. Ако го направят през година, в която пазарите растат, най-голяма доходност ще постигне първата инвестиция. Всички останали ще печелят по-малко.
Това, което може да изглежда като недостатък на редовното инвестиране в период на растеж, е предимство във време на спад. Аналогично при падащ пазар ще изгуби най-много само първата, относително малка инвестиция. Тези, които ще дойдат след нея, ще губят по-малко.
- Печалбите намаляват таксите
Инвестирането е преди всичко въпрос на вероятност, но това, на което всеки инвеститор може да разчита почти сигурно, са таксите. Всеки трябва да ги плаща – без значение дали е решил да инвестира сам, чрез взаимни фондове или ETF-и.
Всички проценти на възвръщаемост на индексите на акции или облигации са чисто хипотетични – калкулирани в свят, в който няма такси. В реалния живот обаче всеки трябва да ги плаща. Съществуването им е обяснение на факта, че дори някой да има пророческа дарба и да може предвидливо да определя кои инвестиции ще се справят най-добре всяка година, неговата доходност ще бъде по-ниска именно заради таксите.
Всеки, който иска да избегне разочарованието, трябва да обърне внимание на размера им от самото начало. Това е в сила и тогава, когато офертата за инвестиции е представена като безплатна услуга. Финансовите институции не са благотворителни организации и винаги си събират таксите.
- Курсови разлики
Последният фактор, който изкривява реалните инвестиционни резултати спрямо това, което показват графиките, се валутните пазари. Мястото, където инвеститорите продават валутата, с която разполагат, за да могат да купят тази, в която искат да инвестират.
Ако европейските инвеститори искат да инвестират например в американски ETF, който копира индекса S&P 500, те първо трябва да обменят своите евро за долари, които да инвестират. А при какви условия ще се осъществи обмяната, това зависи точно от валутните пазари.
Инвеститорите не могат да избегнат конвертирането, дори когато купуват средства директно в евро, но фондовете инвестират например в американски активи. Единствената разлика е само в това, че конвертирането на еврото в долари няма да се извършва от отделни инвеститори самостоятелно, а ще го направи фондът за всички тях.
Промяната в обменния курс между еврото и долара може значително да изкриви крайния процент на доходност на всяка инвестиция. Това е риск, който не може да се избегне напълно.
