Създателите на индекси
Годината е 1896.
Чарлс Дау, редактор на новия борсов бюлетин The Wall Street Journal, се натъква на проблем. Той иска да помогне на читателите си да оценяват обективно случващото се на борсата, но не знае как. Цените на някои акции падат в рамките на деня, докато други се покачват. Да се ориентираш в движението на десетките акции, които се търгуват на борсите в Ню Йорк, Бостън или Филделфия, далеч не е просто.
Затова Дау се обръща за помощ към своя бизнес партньор Едуард Джоунс. Двамата са свързани от интереса си към безпристрастните финансови новини, които в края на 19-ти век са по-скоро рядкост, отколкото обичайно явление. Освен това Джоунс притежава невероятната способност да чете и разбира финасовите отчети. Просто числата са неговата силна страна.
Дау и Джоунс намират начин как по лесен начин да бъде разбиран борсовият хаос. Тяхното решение е обикновената средна стойност на дванадесетте най-големи и най-активно търгувани акции на пазара. След приключването на всеки ден те събират последните цени на акциите, делят на 12 и резултатът е числото, което дава представа какво през деня се е случило с акциите на пазара. Ако числото е по-високо от предходния ден, пазарът е нараснал. Ако падне, същото може да се каже и за акциите.
Резултатът от този метод на изчисление получава името Dow Jones Industrial Average. Три десетилетия по-късно, през 1928 г. двамата автори го приспособяват към променените бизнес условия и увеличават от 12 на 30 броя на акциите, използвани за изчисляване на средната стойност. С този брой акции индексът Dow Jones, или само Dow продължава да работи и до днес. В днешно време в Dow Jones, един от първите борсови индекси в света, не е останала никоя от първоначалните акции, но пък той е сред най-следените борсови индикатори в света.
В края на 19-ти век нито Чарлс Дау, нито Едуард Джоунс, имат най-малка идея, какво ще се случи с тяхното откритие сто години по-късно. Бизнесът, за чието съществуване много хора нямат никаква представа, генерира милирди долари печалба. Той засяга милиони инвеститори по целия свят и влиянието му е толкова силно, че на финансовите пазари с него могат да се конкурират само централните банки.
Уволнението, което създаде нова история
Бизнесът, чиито основи полагат двамата привърженици на обективното отразяване на финансовите пазари, нямаше да достигне гигантските си размери, ако няколко десетилетия по-късно изключителният до този момент Джон К. Богъл не допуска една значителна професионална грешка. Джак, както го наричат всички (второто му име – Клифтън – често се съкращава на Джак), управлява взаимните фондове в компанията Wellington Fund. Тя възниква през същата година като индексът Dow Jones Industrial Average и до ден днешен е сред най-старите фонд мениджъри в света.
Кариерата и житейският път на Джак, който до началото на 70-те години на миналия век е олицетворение на успешния мениджър, завинаги се променят от едно погрешно решение: той одобрява придобиване, което от бизнес гледна точка се оказва катастрофа.
На Джон "Джак" Богъл му показват вратата.
Той обаче иска да остане в света на финансите. Трябва да намери такъв начин за управление на инвестициите, при който рискът от лични погрешни решения да бъде минимален. А в идеалния случай – никакъв. Неговото интелектуално вдъхновение е носителят на Нобелова награда за икономика Пол Самюелсън, който анализира дългосрочните резултати на мениджърите на взаимни фондове. Никой от тях не е в състояние да постига последователно по-добри резултати от борсовия индекс. Идеята да се създаде индексен фонд с ниски такси се ражда именно в ума на Самюелсън.
Но Джак Богъл е първият, който реализира идеята и в средата на 70-те години на миналия век създава първия индексен фонд в света. Инвестициите в новия фонд вече не зависят от качеството на рашенията на професионалните инвестиционни мениджъри. Единствената му цел е да копира друг борсов индекс – американския S&P 500.
Това, което се съдържа в него, го купува и Джак. Не посяга към нищо друго.
Първото десетилетие от съществуването на фонда, показва, че Богъл е взел и друго погрешно кариерно решение. Обемът на парите, които той успява да привлече в управлението на фонда, е толкова малък, че останалите мениджъри биха го затворили без много да му мислят.
Но Богъл решава да продължи. Той разбира недостатъците на съществуващата инвестиционна философия, която се състои в активното търсене на акции, подходящи за дългосрочни инвестиции. След включването на таксите и последиците от грешните инвестиционни решения огромното мнозинство от съществуващите взаимни фондове постига по-слаби реултати от „обикновения“ борсов индекс.
Това, което се случва после, е вече позната история. В пасивно управляваните фондове, които копират някой от утвърдените индекси (най-вече борсови) в края на миналата година има 13,3 милиарда долара. За първи път в историята – повече, отколкото в активно управляваните фондове.
