SVB, Credit Suisse: Концентрацията, която не се получи
Цялата картина се промени в рамките само на един единствен ден – 9-ти март. Фалитът на средноголямата Silicon Valley Bank (SVB) предизвика цунами в света на финансите, което няколко дни по-късно изпрати в историята легендарната банка Credit Suisse.
Мнозина инвеститори веднага си спомниха за 2008 г. Финансовите експерти бяха щедри на исторически паралели и разпалено обсъждаха дали светът на парите не е изправен отново пред „мига на Lehman Brothers“. Банката, чийто крах се превърна в символично начало на най-голямата криза в съвременната история.
Няколко седмици по-късно все още е преждевременно да се твърди, че банковият сектор е оставил най-лошото зад гърба си. Двете фалирали банки оперираха в различни части на света, имаха различна история, клиенти и бизнес модели. Техните фалити обаче си приличат в много аспекти. Всяка от тях може да бъде изненадващ урок и за инвеститорите. По-точно казано: изненадващ заради своята тривиалност.
Смъртоносна концентрация
До втората седмица на март малцина подозираха, че Силициевата долина се съдържа и в името на банка. Само преди няколко години тази банка баше банково джудже, дори за американските стандарти. В края на 2018 г. банката притежаваше активи на стойност 57 милиарда долара. През следващите три години обаче тя успя да осъществи безпрецедентен скок – активите ù излетяха рязко нагоре и в края на 2021 г. надхвърлиха границата от 211 милиарда долара.
Тази част от историята може да бъде представена като реализиране на успешната визия на създателите на банката. SVB направи всичко възможно да се разграничи от многобройните конкуренти на банковия пазар. Седалището ù не беше в Ню Йорк, а точно на противоположното крайбрежие на САЩ. Идеята за възникването ù се заражда по време на партия покер между двама приятели, свързани от тениса и мениджърските си позиции в Bank of America. Това не трябваше да бъде банка, в която американските семейства да си откриват разплащателни сметки. Банката трябваше да служи на специфична целева група – технологичните стартъпи. Останалите банки тогава въобще не ги разбираха и гледаха на корпоративните клиенти, които генерират съвсем ниска доходност (и практически никакви печалби), с огромно недоверие. Глобалната пандемия от коронавирус обаче извади пред светлините на прожекторите тъкмо технологичните фирми – утвърдени имена и съмнителни иновативни проекти, чийто най-голям актив често беше единствено харизмата на основателите им. В резултат на политиката на ултраевтините пари в тях се наливаха милиарди долари от инвеститори, и те се оказваха в сметките на стартъпите точно в SVB. Благодарение на големината си (по-точно е да се каже на малкостта си) банката се оказа извън радара на регулаторите, и по този начин не трябваше да доказва финансовата си кондиция в стрес тестове, както големите банкови институции. Така мениджмънтът ù можеше да прави практически каквото си поиска с парите на клиентите. Стана ясно обаче, че инвестиционното въображение на SVB не е било чак толкова визионерско, колкото въображението на клиентите ù стартъпи: по-голямата част от капитала си банката инвестира в най-сигурните ценни книжа – държавните облигации
Опасните облигации
В крайна сметка сигурният залог се оказа това, в което сметките на банката излязоха криви. Дори извънредно сигурните ценни книжа могат да причинят финансово „кървене“, ако са купувани в периоди на ниски лихвени проценти. Затягането на паричната политика и бързата поредица от нарастващи лихвени проценти свалиха цените на всички облигации, включително държавните.
Изключителна концентрация, макар и под друга форма, стои зад краха на швейцарската Credit Suisse. Тя се превърна в синоним на банка с най-богатите клиенти на света. Списъкът на клиентите ù беше списъкът на най-богатите хора на планетата. Тези, които са в класацията на най-състоятелните в топ 0,01%.
Много скандали, обвинения в пране на пари, афери с шпиониране на собствените служители и инвестиции с милиардни загуби започнаха да лишават Credit Suisse от доверието на клиентите, най-ценния актив в света на финансите. Когато научиха за проблемите на банките в САЩ, те гласуваха с парите си. Credit Suisse нямаше нужда от тълпи клиенти пред вратите си, за окончателния срив на банката бяха достатъчни само шепа предпазливи, но извънредно богати клиенти.
Ако има нещо стряскащо в краха на двете финансови институции, това е причината за края им. Финансовите консултанти подчертават пред начинаещите инвеститори колко важно е да не влагат спестяваният си в рискови финансови инструменти, които, макар да обещават баснословна доходност, по-често завършват с тотална загуба. Освен това те търпеливо им обясняват, че всяка инвестиция е свързана с риск от загуба, включително тази в ценни книжа с определението „най-сигурните“. Отново и отново им напомнят да не се оставят да бъдат заслепени от илюзията на ниските лихвени проценти, благодарение на които имат усещането, че могат да си позволят и покупката на твърде скъпи недвижими имоти.
Който успее да си извади поука от тези уроци, ще получи предимство пред останалите. А който не успее, със сигурност ще получи възможност да си ги преговори.
