Настройки на бисквитките

Нашият уебсайт използва бисквитки.

Някои от тях са необходими за функционирането на сайта, а за останалите можете да решите сами.

Повече информация за бисквитките и защитата на личните данни.

Настройки на бисквитките

Нашият уебсайт използва бисквитки.

Някои от тях са необходими за функционирането на сайта, а за останалите можете да решите сами.

Повече информация за бисквитките и защитата на личните данни.

Необходимите бисквитки осигуряват правилното функциониране на уебсайта (например запомняне на избора Ви относно бисквитките).

Анонимните статистически бисквитки (Google Analytics) ни помагат да разберем как посетителите използват уебсайта.

Стогодишните облигации: Австрийската еуфория се превърна в кошмар


15.12.2025

Стогодишните облигации: Австрийската еуфория се превърна в кошмар

Преди осем години Австрия направи нещо, каквото до този момент не бе правила нито една държава от еврозоната. Тя емитира държавни облигации с матуритет 100 години, т.е. през 2117 г. Облигациите носеха купон (гарантирана доходност) от 2,1%, и във време на извънредно ниски лихвени проценти в еврозоната търсенето буквално беше огромно.  

Всички, които не се поколебаха и купиха сред първите, можеха след две години и половина да се радват на печалба с повече от 100%. Цената на облигациите скочи до 237% от номиналната им стойност, което само по себе си е изключителен феномен на иначе спокойните пазари с облигации. Австрия се възползва от силното търсене на стогодишните ценни книжа и през 2020 г., като последната емисия вече се предлагаше с нулев купон.

В превод: който си е купил тези облигации за един милион евро, е очаквал, че след 100 години ще си получи обратно същата сума. И нито цент лихва.

Обяснение за готовността на някого да закупи подобни ценни книжа за милиарди може да бъде единствено очакването, че през следващия век лихвените проценти в еврозоната ще останат практически нулеви. Или дори по-ниски.

Още в края на 2025 г. е очевидно, че такива очаквания са нереалистични. По-високите лихвени проценти, които имаме днес, означават, че на загуба е всеки, инвестирал в облигациите. Ако някой желае да ги продаде, за всяко първоначално инвестирано евро би получил едва 30 цента.

Възможността да се понесе загуба от висококачествени ценни книжа като държавните облигации на държава с отличен кредитен рейтинг, е поучителен момент, но по-интересна е психологията на инвеститорите. В условия на почти нулеви лихвени проценти е лесно да си представим, че в такъв режим икономиката ще функционира и през следващите сто години. Също както да възприемаме силния ръст на пазарите с акции през последните две-три години като сигнал, че борсите ще функционират по същия начин и занапред.

Историите на оптимистичните инвеститори се променят, но човешката природа си остава същата.