Скритите рискове от късното започване
Според проучванията обикновено започваме да мислим за инвестиране едва след четиридесетте. Достатъчно дълго след като сме започнали да печелим първите си пари, но достатъчно рано, за да натрупаме солидни спестявания преди да се пенсионираме.
Има безброй възможности за инвестиране. Истинското предизвикателство не е да си изберем правилния инвестиционен продукт, а да направим първата крачка: въобще да започнем да инвестираме.
Ако тъкмо навършил четиридесет мъж реши да изхвърли от главата си намерението за инвестиции, нищо необичайно няма да се случи. На смартфона му няма да се появи никакво съобщение, което да му напомня, че е крайно време да започне. Няма да получи и никакво напомняне, че не готов да се пенсионира.
Няма нищо по-лесно от това да отложите инвестиционното решение с още един месец. Или с година. Може би с две. Нищо страшно – и дори видимо – нищо не се случва на никого.
Има обаче няколко риска, свързани с отлагането на решението за започване на инвестиции. Оновният е ясен за всички: краткият инвестиционен период означава по-малко инвестирани спестявания. Но това далеч не е единственият риск.
По-кратко време = по-малък избор
Финансовите пазари са супермаркет на инвестиционни възможности. Всеки фен на акциите, може да си избира: американски, европейски, индексни ETF-и, взаимни фондове с акции. Или по вкуса Ви са все пак облигациите? Корпоративни, държавни, дългосрочни или с по-кратък падеж? А какво ще кажете за стоките? А за криптовалутните ETF-и?
Широката гама от инвестиционни инструменти може да създаде впечатлението, че всеки може да избере каквото му душа иска за портфейла си. Тази представа обаче е измамна. Не всички инвестиционни възможности са еднакво подходящи за всеки инвеститор.
Вероятно никой финансов специалист няма да препоръча на млад човек, който мисли да инвестира дългосрочно и сериозно, друго освен да започне с акции. В повечето случаи с евтини индексни ETF-и. Инвестиционният хоризонт от десетки години на практика е гаранция, че резултатът от такава инвестиция ще бъде атрактивна доходност.
Това, което важи за един млад човек обаче, не важи универсално за хора в по-зряла възраст. Периодът, през който спестяванията им ще бъдат инвестирани, е доста по-кратък. Това прави от акциите по-рискова инвестиция. Въпреки, че цените на акциите вървят нагоре повече от сто години, това не е път на непрекъснат растеж. Периодите на спад (или стагнация) могат да продължават от няколко месеца до години.
Тези, които започват да инвестират на по-зряла възраст, трябва да очакват, че ще трябва да бъдат по-внимателни с портфейла, подходящ за тяхната възраст, поради по-краткия инвестиционен хоризонт. Следователно по-ниска ще бъде и достигнатата възвръщаемост.
Предпазливо начало
Представете си се на възраст около 50 години, без никакъв предишен инвестиционен опит. Имате смесени чувства от различните истории, които сте чували от другите. Дори световните събития, които следите съвсем бегло, не свидетелстват, че сме на прага на ера на икономическо и финансово благополучие.
Как бихте започнали да инвестирате?
Вероятно много предпазливо. Или ще започнете с по-малки суми („Ще видя как ще потръгне“), или веднага ще започнете да разпределяте инвестираните спестявания в различни видове инвестиции. Например между акции и облигации.
Само след известно време ще разберете, че инвестирането не е някакво ужасно приключение. То не краде от спокойния Ви сън и не изисква непрекъснат надзор. Познаването на инвестиционната действителност ще Ви даде усещането, че вече можете да започнете да оценявате „изцяло“ своите спестявания.
Проблемът обаче е в споменатото „известно време“. За някои хора това може да са няколко месеца, за други – няколко години. Първоначалната предпазливост, която е разбираема при начинаещи инвеститори без предишен опит, намалява общата дължина на инвестиционния хоризонт. Периодът, който остава, може да се окаже твърде кратък за смислена инвестиция с осезаем резултат.
Нуждата да се смирим
Да започнем да инвестираме в по-късна възраст означава и предизвикателство за начина на живот, с който човек е свикнал през предходните години. Особено, ако не е спестявал значително през този период, наслаждавайки се на спечелените пари както си поиска. Годишни отпуски, вечери по ресторанти, най-новите технологични хитове … Всичко, което човек най-вече обича да си позволява.
Пренасочването на част от доходите в изграждане на инвестиционен портфейл може да изисква помяна в начина на живот, който човек е имал до този момент и с който е свикнал. Умереността може да не е толкова лесна. Още повече, че ако целта на инвестирането е например осигуряването на бъдеща пенсия, повече от символична част от доходите ще трябва да започне да се насочва към инвестициите.
Естественият начин на мислене на хората също не помага: ние ценим повече нещо, което можем да имаме веднага (комфортна отпуска), отколкото цел след няколко години. Следователно да започнем да инвестираме на по-късна възраст е значително по-трудно отколкото ако да вземем същото решение 15-20 години по-рано.
