Разнообразното използване на кредитите
По-обиграните пък може да добавят и различни сценарии за доходността на подобна инвестиция в зависимост от бъдещото развитие на лихвените проценти.
От никого обаче няма да получите следния съвет: ако искате да трупате спестявания, инвестирайте в недвижими имоти. Без значение как ще се развива икономиката, в каква посока ще тръгнат лихвените проценти или какво ще се случва на фондовите пазари в бъдеще. Без значение е и дали вече сте решили проблема със собственото си жилище или решаването му все още предстои. Не е от значение дори фактът дали в настоящия момент лихвите са високи или ниски.
Звучи ли ви като пресилена идея да поемете бремето на нов дълг, който ще трябва да изплащате десетки години? Отговорът предлага едно място, за чието съществуване до този момент не сте подозирали.
Срещу математическата логика
Да се стигне до южноиндийския град Виджаявада е тест за издръжливост и за най-опитните туристи. Най-краткият път със самолет от Виена продължава повече от 18 часа, но ако държите на по-евтин билет, може да отнеме и 33 часа. Именно в това отдалечено кътче на света авторите на книгата Portfolios of the Poor („Портфолиото на бедните“) се натъкват на Сеема, жена, която би накарала всеки финансов консултант само неразбиращо да поклати глава. Кредит от 20 долара с месечна лихва от 15 %?! Няма да бъде никак лесно да се намери по-подходящо име за тази лихва от „кожодерска“.
Лихвата, представляваща 180% в годишно изражение, в случая със Сеема обаче няма да бъде единственото, над което да размишлявате. Микрозаемите в развиващите се страни – една от които е Индия – обикновено се отпускат на високо рискови клиенти, с това са съобразени и условията за отпускането им. Сеема всъщност изобщо не е зависима от скъпия кредит: по сметката си тя има наличност от 55 долара. Ако пожелае, може по всяко време да изплати изцяло заема си, но не го прави.
Подобно разсъждение противоречи на всяка логика на финансовата математика. За Сеема обаче имат смисъл. „Зная, че при такава лихва ще изплатя кредита си сравнително бързо. Ако обаче използвам спестяванията си, тяхното възстановяване ще ми коства много повече време“ – обяснява тя на авторите на книгата.
Логиката на тази индийска жена съвсем не е изключение, поне не и в развиващите се страни. И не защото бедните хора не са способни да пресметнат колко ще платят при такава висока лихва. Причината за техните действия е съвсем различна. Дългът, дори когато е скъп, е застраховка за тях, че ще имат достъп до пари в бъдеще, ако се наложи. В името на такава дългосрочна сигурност те са съгласни да се откажат от краткосрочната печалба, която би им донесло предсрочното изплащане на кредита с висока лихва. Това, което на пръв поглед изглежда като финансова лудост, в действителност е легитимен инструмент за управление на риска.
Сеема не имала намерение да управлява кредитния си риск (както биха се изразили финансистите), тя е използвала дълга като инструмент за принудително спестяване. Ако нямаше никакъв дълг, верятно щеше да се опитва да спести нещичко от месечния си доход. Понякога повече, понякога по-малко, а друг път изобщо нищо. С кредит на шията тя е била принудена всеки месец най-напред да заплати вноската по микрокредита и едва после да се разпорежда с това, което ù е останало.
Правилно използваният кредит
Финасовите специалисти са склонни да разделят дълговете на две основни категории: „добри“ и „лоши“. Мнозина не се колебаят да използват и химическата терминология, за да обозначат по-скъпите заеми като „токсични“. Те препоръчват избягването кредити, освен ако не са крайно необходими. Но, както показва горният пример с индийката Сеема, за въображението няма граници.
Правилно използваният кредит осигурява поне две предимства: намалява риска или успява да спечели повече от разходите за изплащането му. В идеалния случай и двете. Намаляването на риска може да приеме различни форми: осигуряване на финансов резерв (както е постъпила Сеема), подобряване на паричните потоци (няма да използвате допълнителните спестявания за извънредна вноска по ипотечния кредит, а ще повишите собствения си финансов резерв) или намаляване на несигурността. Фиксирането на ипотечен кредит за 10 години елиминира риска от неочаквана промяна на изплащаната сума, размерът на вноската остава еднакъв без значение дали лихвените проценти се повишават или падат.
Много различни форми може да имат и дълговете, които са в състояние да генерират повече от разходите, свързани с тях. Не става въпрос само за покупка на недвижимости, към същата категория спадат заемите за получаване на качествено образование или стартиране на собствен бизнес. И в двата случая инвестицията на взетите на заем пари може да донесе висока доходност. Внимавайте обаче: със сигурност това не е общовалидно правило.
Ако обмисляте нов кредит, заем или покупка на изплащане, опитайте бърз тест за проверка. Не е необходимо да помните дефинициите за „добър“ и „лош“ дълг, достатъчно е да успеете да го включите в поне едната от двете споменати групи. Ще редуцирате ли чрез него несигурността в дадена област? Може ли да спечели повече от лихвата, свързана с дълга? Ако в нито един от случаите отговорът не е категорично „да“, по-добре обмислете отново решението си.
Препоръката да се инвестира в недвижими имоти от увода на текста сега вече не би трябвало да въздейства като шокиращ съвет. Със сигурност обаче не е мислена като универсален съвет. Ако решите да го следвате, на езика на икономистите-бихейвиористи вие ще използвате дълга като инструмент, чрез който ще се принудите да спестявате. Не е нужно да правите нищо такова, стига да управлявате финансите си разумно и с желязна дисциплина. Е, поне ще разберете очевидната финансова лудост на хората в по-бедните страни.
