Печелите ли толкова, колкото бихте могли?
Стойността на инвестицията може да се повишава или намалява. Какъв спад можете да приемете без да излезете от инвестицията? 10 %? 20 %? Или ще съумеете да се справите с още по-големи загуби?
Подобен въпрос може да ви уплаши. Особено тези, които все още нямат никакъв практически опит в инвестирането или притежават минимум познания (респ. още по-малко) за него. Никой не би желал да задели част от доходите си и да ги инвестира така, че стойността на спестените пари да падне с двуцифрен процент. Когато се замислим върху това, подсъзнателно ще изберем по-безопасния вариант.
Неизбежната анкета
Зададеният въпрос не е хипотетичен. Обикновено няма да го чуем по време на семейна вечеря, но всеки, който тепърва започва да инвестира, със сигурност ще се натъкне на негов вариант. Той е част от инвестиционната анкета, която за финансовата институция е тест за знанията, опита и способностите на новия клиент да поема рисковете, свързани с инвестирането. Попълването му е задължителна стъпка за всяка банка, инвестиционен посредник или управляващо дружество, уредена от закона (по-точно от директива MiFID II). Подобно изискване има своята логика: никоя финансова институция не е в състояние да препоръча подходяща инвестиция или инвестиционна стратегия на някого, за когото не знае абсолютно нищо. Точно, както никой лекар не е в състояние да постави диагноза и да предпише най-доброто лечение за пациента, който в този момент отваря вратата на кабинета му.
Проблемът не е какво финансовите институции питат новите клиенти в подобни документи. Знанията, опитът в инвестирането, цялостната финансова ситуация или инвестиционните цели са важни фактори, които могат да разграничат подходящото инвестиционно решение от неподходящото. Слабото място на инвестиционните анкети са хората, които ги попълват.
Въпреки че целта на инвестиционните анкети е да оценят способността на бъдещите инвеститори да приемат рисковете от пазарните колебания, дори техните клиенти не знаят отговора на този въпрос. Ако никога преди това не са инвестирали, те няма да могат да предвидят каква ще бъде реакцията им, ако световните фондови пазари паднат с 10% или 20%. Тези, които настройват „автопилот“ при инвестиране (например постоянно нареждане, с което всеки месец изпращат по 200 евро към инвестиционната си сметка) и не обръщат внимание на пазарите, може и да не забележат подобен спад. Но дори и те не могат да кажат какво биха направили, ако наистина се стигне до описаната ситуация.
Освен това не всички спадове, макар и идентични, са еднакви. Стойността на инвестиционната сметка на тези, които тепърва започват да инвестират (или са започнали сравнително наскоро), е малка, само няколкостотин евро. Най-много няколко хиляди. Ако на този етап от инвестиционния процес се стигне дори до 20 % спад на пазарите, никой естествено няма да е въодушевен, но щетите, причинени от подобно развитие, няма да са големи. Те са малка част от размера на загубите, които биха изчислили инвеститорите, ако се стигне до спад със същата величина след 20 или 25 години.
Спадът на пазара не е спад на инвестиционните спестявания
Тестването на способността на инвеститорите да понасят сривовете на пазарите има и още едно усложнение: какво се разбира под споменатия срив. От дълго време фондовите пазари са сред най-печелившите, но цената за постигнатата доходност е относително високата волатилност. Една година пазарите падат с 5%, на следващата се изстрелват нагоре с 25%. Миналата година борсовият индекс S&P загуби една пета от стойността си. Значителните пазарни движения всъщност не са нещо необичайно и опасенията на инвеститорите, че техните портфейли също ще преминат през такива сътресения, изглеждат оправдани.
Това, което изглежда, обаче е подвеждащо. Кривата на борсовия индекс през 2022 г. би показала развитието на стойността на инвестиционната сметка, само ако собственикът ù е инвестирал в ETF фонд, който се базира на този индекс, само веднъж – точно в началото на годината, а през следващите 12 месеца не е правил абсолютно нищо. Обикновените инвеститори обаче не инвестират по този начин. Тяхната стратегия обичайно се състои в редовно повтарящи се покупки на акции (или облигации), които съществено смекчават въздействието на падащия пазар. Стойността на сметката на тези, които през миналата година са купували всеки месец ETF фонд, базиран на споменатия индекс S&P 500, е под формата на растяща крива. Не на крива, изобразяваща падащия индекс.
Недостатъчното съобразяване с рисковете, свързани с инвестирането, също си има цена. За да я определим създадохме компютърна симулация за това до каква степен може да се различава дългосрочното инвестиране на двама инвеститори, между които има само една единствена разлика: структурата на портфейла. И двамата започват със стартова инвестиция от 5 000 евро и през следващите 30 години инвестират една и съща сума от 100 евро. Акциите представляват 90% от портфейла на първия инвеститор, докато вторият, по-предпазливият инвеститор, влага в тях само 60% от спестяванията си. Другият компонент в портфейла са облигациите.
Средната стойност на хилядите симулации на първия портфейл след три десетилетия инвестиции възлиза на 106 000 евро, докато за втория портфейл е „едва“ 82 000 евро. Всъщност повишената предпазливост сигурно ще бъде по-висока – почти е изключено някой да инвестира една и съща сума в продължение на толкова дълго време.
Ако имате намерение да инвестирате, опитайте се да не избързвате в отговорите на въпросите за своето отношение към риска. И ако тази начална стъпка е вече зад гърба ви (както и инвестиционната анкета) и развитието на пазарите по никакъв начин не ви е причинило безсънни нощи, имате причина да се замислите дали портфейлът ви не е по-консервативен, отколкото би могъл да бъде. Вие също плащате цена за непропорционалното съобразяване с инвестиционния риск.
