Made in USA: Терапия чрез рецесия
В началото на 20-ти век едва ли щяхте да намерите някого, който да не смята Юлиус Вагнер фон Яурег за луд. Кой нормален лекар би заразил нарочно пациентите си с коремен тиф, малария или едра шарка?
Австрийският невролог и психиатър години наред лекувал невросифилис – заболяване, което атакува мозъка и причинява лудост и смърт. Никой от същестуващите терапевтични методи обаче не помогал, докато Яурег не забелязал странна аномалия: пациенти, които по време на лечението вдигали висока температура от несвързани заболявания, понякога оздравявали.
Така се родил един радикален експеримент, който на пръв поглед създавал впечатлението, че фон Яурег се е побъркал. Той умишлено заразявал своите пациенти с малария. Оставял телата им да горят в треска, а след това лекувал маларията с хинин.
Резултатът бил шокиращ брой излекувани пациенти. Нетипичното лечение се оказало толкова ефективно, че през 1927 г. австрийският лекар получил Нобелова награда за медицина. Методът на фон Яурег бил гениален, но много рискован ход: това, което причинявало още по-голямо страдание на пациентите, в крайна сметка им помогнало да избегнат смъртта.
Един век по-късно стратегията на пресметнатия риск е актуална отново. С тази разлика, че сега я използва американският президент, който с пълна решимост тласка най-голямата икономика в света към рецесия.
Дали това е безумието на застаряващ политик или стратегия, в която вероятно има логика?
Икономическата лоботомия на Тръмп
Още в началото на своя мандат президентът Доналд Тръмп започна серия от мерки, които без съмнение ще забавят икономическия растеж на САЩ. С въвеждането на агресивни мита – 25% върху стоките от Мексико и Канада и 20% върху множество китайски вносни стоки – започна ерата на търговските войни. Може би е само въпрос на време кога ще бъдат наложени мита и върху вноса от Европейския съюз.
Междувременно новосъздаденият Департамент за правителствена ефективност (DOGE) закри около 100 000 федерални работни места и до края на годината планира да закрие три пъти повече. Това означава стотици хиляди безработни, по-ниски държавни разходи и практически сигурна икономическа рецесия.
Сред икономистите няма спор, че тези мерки действително ще доведат до икономически спад в САЩ. Достатъчно е да погледнем американския фондов пазар, за да разберем колко уплашени са инвеститорите. Индексът S&P 500 вече официално навлезе „в корекция“ – от най-високите си нива в средата на февруари се срина с повече от 10% за няколко дни.
Защо обаче американският президент ще прави подобно нещо? Какъв смисъл има опитът да се предизвика икономически дефицит? Краткият отговор: за да подчини тези, които „в добри времена“ изобщо няма да му обърнат внимание – централните банкери.
Федералният резерв (ФЕД), който в САЩ изпълнява функциите на централна банка, има т.нар. двоен мандат: осигурява стабилността на цените (което обикновено означава инфлация около 2%) и максимална заетост. Ако за постигането на тези цели е необходимо повишаване на лихвените проценти, ФЕД затяга валутната политика. Ако се появи обратният риск, я облекчава. Централните банкери по принцип не зависят от желанията на политиците. Поне на теория.
На практика обаче нещата може да изглеждат съвсем различно. Например ако президентът със своите мерки умишлено предизвика рецесия.
Ползи за стотици милиарди
Икономическият спад означава хвърлена ръкавица към централните банкери. В трудни времена те намаляват лихвените проценти. По-евтините пари насърчават харченето – това се отнася както за компаниите, така и за обикновените хора. Именно тези сметки биха обяснили защо икономическата политика на президента Тръмп изглежда като саботаж от Белия дом.
Републиканският президент има много причини да тласне централната банка към намаляване на лихвените проценти.
Първата е управлението на дълга. Само през тази година американските корпорации ще рефинансират дългове на обща стойност около два милиарда долара. Американското правителство е изправено пред същата задача, но с пет пъти по-висок дълг. По-ниските лихви могат значително да намалят разходите по вземането на нови заеми.
В същото време намаляването на лихвите ще подейства като финансов стимул за икономиката. По-точно: мегастимул, за който не трябва да се плаща. Всяка четвърт от процентния пункт, с която ФЕД намали основния лихвен процент, е еквивалент на финансова инжекция за икономиката в размер на 100 милиарда долара. В тази сума се включват всички ползи, които носят евтините пари: по-ниски лихви по кредитите, спестяване от изплащането на заеми с плаваща лихва и не на последно място – ефектът от повишените разходи за потребление, които иначе щяха да се насочат за погасяване на лихви.
Третата причина може да бъде стимулирането на растежа. След краткосрочния спад комбинацията от дерегулация, намаляване на данъците и пробизнес ориентирана администрация, съчетана със силни монетарни стимули, може да даде на пазарите мощен тласък. Това е като натискането на пружина – колкото по-силно я натискате, толкова по-силно ще се освободи.
Плнираното въвеждане на икономиката в рецесия може да изглежда като стратегически ход. Болезнен, може би дори коварен, но обмислен. Въпросът е обаче дали терапията на Тръмп ще проработи според планираното. Историята на икономическия инженеринг е пълна с грешно направени сметки.
През 1930 г. Хърбърт Хувър повиши митата убеден, че това ще помогне на американските работници. Вместо това задълбочи още повече Голямата депресия. През 1971 г. Ричард Никсън въведе контрол върху заплатите и цените, за да овладее инфлацията, но това само още повече влоши инфлационната криза през 70-те години. Икономическата болка веднъж причинена, не винаги изчезва с едно щракване на пръсти.
Възможно е Доналд Тръмп да се окаже съвременният фон Яурег и да успее да превърне краткосрочната болка в дългосрочно възстановяване. Рискът тази стратегия да се провали е значителен. А скептицизмът на Уолстрийт – изключително висок.
