Какво да направите ако сте далеч от идеала?
Ако искате да започнете да инвестирате за бъдещото си пенсиониране, каква част от доходите си трябва да инвестирате? Пет процента? Десет? Или дори повече?
Google веднага предлага съвет: идеални финансови съотношения от 10 : 20 : 30 : 40. В придружаващия текст, в който всеки показател е подробно обяснен, ще научите, че когато става въпрос за дългосрочни активи (на финансов жаргон - дългосрочни инвестиции), в идеалния случай трябва да насочвате към тях една пета от доходите си.
В търсенето на български няма много подобни препоръки. Въпреки това, когато английският език не е езикова бариера, броят на добронамерените съвети нараства експоненциално. Защо една десета от доходите трябва да се влагат в дългосрочни инвестиции? Google предлага много причини. Защо дори 10% е много? Още един квант от връзки към по-дълги и по-кратки аргументи. Така че проблемът е очевиден: чии съвети да следваме? И защо? Смисълът на следващите редове е в аванс: нито едно число не е правилния, окончателен и неизменен отговор. Не че не може
да се изчисли. Стига да можете да кажете колко печелите днес, как ще се развиват доходите ви през следващите десетилетия и какво ще се случи на финансовите пазари през тези десетилетия, дори и без сложни математически изчисления може да се стигне до резултата.
Неизвестното бъдеще
Дори и да оставим настрана високата степен на несигурност при оценяването на бъдещата възвръщаемост на дългосрочните инвестиции, въпросителните относно смислеността на подобни изчисления не изчезват. Достатъчно е да започнете с преценката как ще се развиват доходите ви. В изчисленията си може да предположите, че заплатата ви ще нараства с 5-10% годишно в бъдеще, но доколко надеждна ще бъде тази оценка? Щеше ли да издържи на реалността, ако го бяхте използвали преди десет години? Освен това бъдещето може да донесе не само периодични увеличения на доходите, но и недостиг. За колко време? И какво ще се случи тогава? Една неизвестна величина и квант от въпроси, на които не може да се даде отговор.
По-сериозният проблем при подобни изчисления обаче не е невъзможността да се оцени траекторията на бъдещите приходи. Тя е много по-прозаична: размерът на спестяванията, които можем да генерираме, зависи от нивото на доходите. Хората с по-високи доходи са по-успешни в спестяванията си от тези с по-ниски доходи. Ако например заработите 2 500 лева месечно, ще е по-лесно да заделяте една десета от този доход, отколкото ако получавате минималната работна заплата (или заплата, близка до нея).
Ето защо съвети от рода на „Отделяйте 20% от доходите си“ може да са добронамерени, но в реалния живот са обречени на неуспех. Не защото не нямат ефект, а защото за много хора (особено в групите с ниски доходи) тези цели са просто непостижими.
Каква част от дохода да инвестирате? Колкото можете да си позволите.
Когато спестявате, правете го без стрес
Ако финансите ви позволяват да поддържате идеални финансови съотношения и да инвестирате една пета от доходите си, това е чудесно. Ако не, не се притеснявайте твърде много за това. Ще се стресирате по-малко и определено ще бъдете по-щастливи. Това се потвърждава от резултатите от редовните проучвания „Стресът в Америка“, които анализират причините за стреса в живота на обикновените хора. „От началото на проучването парите неизменно заемат челно място сред причините, които американците посочват като източник на стрес, независимо от икономическия климат“, казват психолозите. Затова постоянно се притесняваме за парите, за добро или за лошо.
И защо хората изпитват стрес, когато става дума за пари? Една от най-често срещаните причини е, че не спестяват достатъчно. По-неприятната новина е, че стресът от това, че не спестяваме толкова, колкото трябва, може да ни навреди повече, отколкото самите последици от недостатъчното спестяване.
Означава ли това, че идеалните финансови мерки трябва да бъдат забравени? Със сигурност не. Те са полезни граници за тези, които искат да контролират личните си финанси. Ако все още не сте достигнали този етап, не се притеснявайте. Натрупването на спестявания има смисъл само ако можете да го направите, без да натоварвате твърде много нервната си система.
