Как да управлявате доходите си разумно? Като в приказките!
Не е нужно приказките да са само за деца – за да заспиват по-бързо. Те могат да помогнат и на възрастните. Дори когато става въпрос за личните им финанси.
Каква част от дохода си трябва да инвестирам? Каква сума трябва да изразходвам за формиране на финансов резерв? И колко е все още безопасно да оставя в магазина за маратонките, които може би не ми трябват, но пък страшно много искам?
Подобни въпроси си задава всеки, който иска да контролира личните си финанси. Той например може да вземе присърце препоръката на своя финансов консултант. Или да намери съвет в приказката, която познават почти всички деца в Словакия. А този който я разбере, ще успее без никаква подготовка да даде отговор на всички въпроси от увода.
Давам назаем, връщам, живея Приказката, която може да влезе в ролята на бърз финансов съветник, представя историята за трите гроша. Ще я разкажем накратко за тези, които въпреки положените усилия не успяват да си я спомнят: „Един ден при един беден човек, който копаел канавка край пътя, дошъл царят. – Каква плата на ден получаваш за тази тежка работа? – попитал го царят. – Три гроша – бил отговорът. Царят се учудил как един копач може да преживява с толкова нищожна сума и тогава дошла следващата изненада. „Какво ти преживяване, ако беше само това, щеше да е лесно, но от тези три гроша първия връщам, втория давам назаем, а с третия живея.“ Слисаният цар нищо не разбрал, ето защо бедният поданик трябвало да му обясни думите си: „Грижа се за баща си, който е вече стар и немощен, на него връщам, понеже той ме е отгледал. Но се грижа и за малкия си син, на него давам назаем, за да ми го върне, когато остарея. И аз самият трябва да живея с третия грош.“
Приказката продължава, но „финансовата ù поанта“ вече е оповестена. Даването на заем на един грош на децата и връщането на втория грош на родителите обикновено се използва като метафора за функционирането на разходопокривната пенсионна система. Работещите днес плащат осигуровки, които веднага се изплащат под формата на пенсии. В същото време те имат право на бъдеща пенсия, която пък ще заплащат тези, които днес още не работят. Т.е. децата.
Но историята за трите гроша не е опростено описание на това как функционира пенсионната система. Тя предлага вдъхновение (и голяма доза мъдрост) на всекиго, който търси най-доброто решение за управление на доходите си. Колко от тях да изхарчи, каква част да инвестира и колко да даде, например, за изплащане на кредитите.
Аналогия с личните финанси Като начало най-простият въпрос: Каква част от дохода да използвате за текущи разходи? Копачът в приказката обяснява на своя цар, че самият той живее с един от трите гроша, които печели. Това представлява приблизително една трета от дохода му. Ако приказката се развиваше в днешно време, копачът можеше да използва по-сложен отговор. Например: „Харча една трета от месечния си доход, т.е. около 33%.“ Ако нетната му месечна заплата представлява 1 200 евро, разходите му ще достигнат 400 евро.
А какво да кажем за даването назаем на децата и изплащането на дълга към родителите? И тези „финансови отношения“ имат съвременна аналогия с личните финанси. Дългът, който копачът от приказката изплаща, е дан към миналото му. В неговия случай към неговите родители, тъй като те са се грижили за него, докато е бил дете. В сферата на личните финанси подобен дълг е всичко, което сме направили в миналото и което имаме задължението да изплащаме. Този, който е купил нов апартамент с ипотечен кредит, днес има задължението да го изплаща. Точно както всеки, който е взел заем за нова кола, пералня или холна гарнитура. Каква част от дохода си да даваме за изплащане на решенията от миналото? Една трета от дохода – един от трите гроша – това е лимитът.
Малко повече въображение е необходимо за да си представим как може да се интерпретира последният грош, който бедният копач от приказката „дава назаем“ на сина си. Тук обаче е достатъчно да си представим самите себе си в бъдещето. В контекста на личните финанси това са парите, които ще харчи бъдещото ни „аз“. Кое ли? Например това, на което след два месеца ще се развали пералнята. Или това, което след 28 години ще иска да си купи къщичка на село, като се пенсионира. Откъде бъдещото ни „аз“ ще намери пари? На езика на съвременните финанси: от финансовите резерви (в случая с пералнята) или от дългосрочните нивестиции (при покупката на недвижим имот).
Почти идеални финансови мерки В действителност историята на бедния копач и неговото управление на парите е само приказка, но тя е учудващо близо до идеалните финансови мерки, към които се стремят да насочат клиентите си професионалните финансови консултанти. Такава мярка е 10 : 20 : 30 : 40. В превод това означава, че те ви препоръчват да насочите 10% от дохода си за финансов резерв, други 20% за дългосрочни инвестиции, 30% за изплащане на кредитите и останалите 40% за текущи разходи.
В първите два случая става въпрос за спестяване и инвестиране за бъдещото ви „аз“ (финансови резерви и дългосрочни инвестиции), което отговаря приблизително на една трета от дохода. Втората една трета е „връщане на дълга към миналото“, т.е. за задълженията, които е поемало миналото ви „аз“, а оставащата сума е предназначена за потребление.
