Искам да инвестирам. Знам, имам спестявания, но се страхувам
За Светла, жена на около 40 години, повишаването на инфлацията, което България не е преживявала от повече от десетилетие, е момент на пробуждане. Тя разбира, че ако не направи нищо със спестяванията си в банковата сметка, е въпрос на време реалната им стойност да бъде намалена. От наличните варианти тя избира този, който й се струва най-разумен – да ги инвестира. Тя няма да има нужда от парите, които е спестявала в продължение на много години, и не е обръщала особено внимание на бъдещото си пенсиониране.
Днес много българи са в подобна ситуация. При ограничените възможности за харчене поради пандемията от коронавирус те са натрупали прилични спестявания. Въпреки това те са свидетели на факта че инфлацията ги ограбва сериозно и разбират, че трябва да инвестират. Но как могат да го направят, ако сумата е по-голяма, без да се лишат от спокоен сън?
Разпределянето на инвестициите не е лишено от риск
Всеки може поне интуитивно да разбере рисковете от голяма еднократна инвестиция. Хората си задават въпроса какво би се случило, ако решат да инвестират в акции и фондовият пазар тръгне надолу? Няма ли да е по-безопасно да разпределите планираната инвестиция за по-дълъг период и да инвестирате по-малки суми на регулярна основа? Всички тези въпроси са основателни.
Лошата новина е, че дори разпределянето на голяма инвестиция на няколко по-малки не е гаранция срещу загуби. Ако решите, че инвестирането на 12 хил. лева наведнъж е твърде голям риск и предпочетете да инвестирате по хиляда евро всеки месец, не е изключено след една година дори такава инвестиция да е на минус. Въпреки това би било грешка да се фокусираме върху баланса по сметката след първата година.
Но още по-голяма грешка би била "инвестиционната парализа". Чувство, което всеки изпитва, когато трябва да инвестира значителни спестявания. От гледна точка на Светла, сумата от 12 хил. лева, която инвестира, не е малка. Тя също беше изненадана от препоръката да инвестира всичко в акции наведнъж. Въпреки това тя преод оляпървоначалния си страх и вече гледа на спестяванията си през друга перспектива.
Връщане назад във времето
Основната заслуга за преодоляването на инвестиционната парализа" идва благодарение на един прост въпрос. "Представете си, че сте на 28 години и тепърва започвате да инвестирате. Искате да инвестирате в акции в дългосрочен план, 50 лева всеки месец. Тази идея е нещо, което бихте направили, ако можехте да върнете времето назад?" За Светла със сигурност да. Фактът, че не е започнала да инвестира много по-рано, се усеща като пропусната възможност, която не може да върне.
Ако обаче Светла можеше да се върне назад във времето и на 28-годишна възраст наистина беше започнала да инвестира редовно 50 лева в акции, от които щеше да печели средно 8% годишно, днес инвестиционната ѝ сметка щеше да струва 12 хил. лева. Тя щеше да има точно същата сума в акции, както ако беше инвестирала същата сума днес. По този начин тя е постигнала същия ефект, както ако беше започнала да инвестира преди 12 години. Това обаче не беше достатъчно, за да се преодолее напълно инвестиционната парализа".
Ако 28-годишната Светла действително беше започнала с редовна месечна инвестиция от 50 лева, за 12 години тя щеше да е инвестирала общо 7200 лева. Останалата част от стойността на инвестиционната й сметка, 4800 лева, не е "нейна" сума. Това ще бъде печалбата, която фондовият пазар ще й "плати". Справедливо ли е изобщо да се сравняват две напълно различни ситуации?
Капаните на счетоводството на ум
Повечето хора без колебание биха заключили, че подобно сравнение не е съвсем справедливо. Ако Светла наистина беше започнала да инвестира на 28-годишна възраст, до 40% от сегашната стойност на сметката ѝ щеше да бъде доход от редовна инвестиция. Нямаше да й се наложи да се откаже от парите, а точно обратното. За мнозина сумата от 4800 е щяла да бъде равностойна на страничния доход, който тя e получавала, като редовно инвестирала по-малка сума.
Подобно твърдение е отчасти вярно, което е основната причина мнозина да се съгласят с него. В действителност обаче тя е следствие от изкривяванията, които допускаме, когато мислим за парите. За поведенческите икономисти това е пример за т.нар. счетоводство на ум. Всички ние работим с него в някаква степен, съзнателно или подсъзнателно, когато разделяме парите на различни категории. Пример за това са посетителите на казина. Ако някои от тях успеят да спечелят нещо в началото, много от тях слагат парите, с които първоначално са дошли, в единия джоб (друга форма на счетоводство на ум), а останалите - в другия. Освен това те имат специално обозначение за тях - това са парите от казиното. Това не променя факта, че парите в двата джоба не принадлежат на казиното, а на човека, който ги е спечелил.
Когато инвестираме, страдаме от същия манталитет да разделяме парите на "собствени" и "спечелени". Ако Светла беше спечелила 4 800 лева за 12 години инвестиране, това щяха да бъдат точно толкова нейни пари, колкото и ако ги беше спечелила на втората си работа.
Тези, които все още се съмняват, могат да опитат мисловен експеримент. Представете си, че инвестирате 50 лева всеки месец в продължение на една година и получавате 8% възвръщаемост. След 12 месеца в сметката ви ще има толкова, колкото сте инвестирали (12 x 50 лева), плюс печалбата. В този момент можете да изтеглите всички инвестирани пари. (По-креативните могат да го сложат на маса и да си направят възпоменателно селфи "Аз и моите пари".) Никой няма да се съмнява, че всички пари са ваши. Реинвестирате ги отново. Всичко, което инвестирате, е само и единствено ваши пари, до последния цент. Балансът на инвестиционната ви сметка ще бъде същият, както ако никога не сте се докосвали до инвестираните пари.
Светла щеше да се нуждае само от десетина годишни селфи снимки и щеше да е в точно същата ситуация, в която се е намирала, когато е работила с инвестициите си като 40-годишна. Благодарение на новия си начин на мислене тя успява да инвестира петцифрена сума, без да изпитва инвестиционна парализа. Ако в бъдеще ви предстои подобен ход, не се паникьосвайте. Отделете малко време, за да прочетете отново предишните редове.
