Инфлацията: Ако е нещо лошо, защо централните банки я искат?
Централните банки се стремят да повишат инфлацията вече повече от десетилетие. Веднага обаче щом цените наистина започнаха да се покачват, нарастнаха и опасенията, че ще станат още по-високи. Защо не можем да живеем в свят с нулева инфлация?
Отговорът на този въпрос може да не е интуитивен, но със сигурност всеки би могъл да го разбере. Би било достатъчно да започнем с идеята, че живеем в свят, в който цените не само не се покачват, но дори падат от година на година.
На пръв поглед това може да бъде примамлива идея. Кой не би се радвал да похарчи по-малко за пазаруване на пълна количка с хранителни стоки, в сравнение с това, което е платил преди година ? Или ако тази година плати по-малко за нов телевизор от съсед, който е купил точно същия преди 12 месеца?
В примамливата идея обаче има уловка. Ако искахте да бъдете рационални, по тази логика вероятно нямаше да си купите нов телевизор сега. Щяхте да изчакате година-две и тогава бихте го купили още по-евтино. И не само телевизор – бихте помислили и за покупка на нова пералня, кола, нови прозорци за апартамента, скрин в спалнята. Проблема е в това, че това, на пръв поглед разумно за Вас решение, би било катастрофално за бизнеса. Ще пострадат най-малко производителите на перални машини, производителите на автомобили, на нови прозорци и дърводелци. Отлагането на решенията за покупка от потребителите няма да е от полза за бизнеса на производителите. В такава среда компаниите няма да имат стимул да инвестират в развитие и иновации. Те няма да инвестират в по-ефективни производствени линии, за които да наемат нови хора. Защо да го правят, ако клиентите отлагат покупката на продуктите им за неопределено време?
Този подход не е напълно отхвърлен. Близък е до случващото се в Япония, която от няколко десетилетия преживява епоха на изключително ниска инфлация, през която периодите на понижаване на цените, т.е. дефлация, не са изключение. Подобно решение може да изглежда примамливо, но това не е икономическа рецепта, която други развити страни биха искали да следват. Всъщност те искат да избегнат това, за което икономистите саизмислили нова дума: японизация. Тя представлява смесица от изключително ниска инфлация, също толкова ниски лихвени проценти и бавен икономически растеж.
Инфлацията като компас
Инфлацията е движещата сила при формирането на очакванията на хората и потребителското им поведение. Ако на всички беше ясно, че за една година цените на стоките и услугите ще се удвоят (тоест покупателната способност на парите ще се намали наполовина) ,отлагането на решенията за покупка нямаше да има смисъл. Всеки щеше се опита да похарчи пари възможно най-скоро. Спестяването на пари също щеше да е безсмислено.
Степента на влияние на инфлацията и изграждането на очаквания за нейното развитие са причината да се появят големи независими институции, чиято задача е да упражняват изкуството на баланс между неразумно харчене на пари(което може да бъде причинено от висока инфлация) и непропорционално пестене или забавяне в потреблението (заради дефлацията). Въпросните централни банки традиционно използват лихвените проценти като основен инструмент в това начинание. Икономиката расте твърде бързо? Централната банка ще повиши цената на парите. Икономиката, напротив, има нужда от помощ? Намаляването на лихвените проценти може да е най-доброто решение.
Прагматичният компромис на централните банки е парична политика, насочена към постигане на поне някакъв процент на инфлация. Ниво от около 2% се счита за стандарт, но не всички централни банки постигат тази цел. Проблемът е, че динамиката на цените в икономиката зависи не само от лихвените проценти, но и от редица други фактори, които банките не контролират. Ако нефтено находище в Кувейт експлодира, цената за превоз на стоки също ще се повиши.
Следователно, ако съществува риск централните банки да не успеят винаги да постигнат стандартното ниво на инфлация, разбираемо е, че те се стремят поне да бъде над нулата, а не 0%. Ако се стремятха към нула, те биха рискували икономиката да изпадне в дефлация, а това само по себе си е проблемно развитие на ситуацията. Ако поставената цел за инфлация беше твърде висока (например 10%), поддържането й в стабилно състояние само би увеличило проблема. Факт е, че инфлацията може да скочи и на нива между 5 и 15%, което би причинило редица други проблеми.
