Фондът LTCM: Историята на интелигентните хора, които си направиха грешно сметките
Преди 25 години банкрутира фондът, който докара финансовия свят до ръба на колапса
В средата на 80-те години на миналия век американската инвестиционна банка Salomon Brothers не набляга твърде много на образованието. Поне не на външен вид. В автобиографиите на мнозинството от висшите ù мениджъри липсва завършено висше образование, на пръстите на едната ръка се броят абсолвентите със следдипломна квалификация. Постигнатите печалби на банката не се дължат на сложни финансови стратегии, а на интуицията на търговците ù.
Да разчита на инстинкти на Уол Стрийт за Джон Мериуедър е рисковано. Като нова, изгряваща звезда в инвестиционната банка той избира път, който му изглежда по-смислен. Мериуедър спира да търси родени финансисти за малката група търговци, на чело на които стои в Salomon Brothers. Той привлича в банката абсолвенти на докторски програми, които имат задачата да трансформират най-новите знания и изследвания в практиката. Тяхна задача е да превръщат знанията в пари.
Роди се суперзвезда С новия подход статусът на Джон Мериуедър се променя бързо. Той вече не е изгряващата звезда на Salomon Brothers, а банкова суперзвезда. В края на 80-те години печалбите на неговата – все още относително малка – бизнес група представляват 90 % от всички печалби на Salomon Brothers. Повишението на Мериуедър до вицепрезидент на банката бележи триумфа на количествения подход на младите математици и физици над традиционните търговци, чието единствено оръжие е добрата прогноза.
Но изкачването на Мериуедър на финансовия Олимп е възпрепятствано от един от неговите търговци с облигации, който многократно мами на аукционите (продажбите) на новите правителствени облигации. Вицепрезидентът на Salomon Brothers носи лично отговорност за действията на своя човек и единственият начин да я поеме е като подаде оставка и напусне банката. След месеци търсене на нови възможности той решава да продължи с това, което му е помогнало да стане легенда: Мериуедър отново привлича при себе си своите математици и учени. Целта му е да създаде нов вид финансова институция за новата количествена ера. Институция, в която малка група учени може да спечели повече пари от всяка друга традиционна финансова компания със значително повече хора.
В елита от първата година От 1994 г. светът познава името на финансовата иновация на Мериуедър: Long-Term Capital Management (LTCM). Новият фонд е различен още от пръв поглед. Никакви банкови асове в скъпарски изгладени костюми, а учени и университетски професори в тениски за голф и удобни памучни панталони. Те не трябва да търсят ничие благоразположение, за техните суперспособности говорят постигнатите печалби. Дори след отчитане на мениджърската такса от 2% и 25%-ния дял върху печалбата новият фонд постига поскъпване от 19,9 % през първите 10 месеца на 1994 г. Година по-късно то вече е 42,8 %, а през следващата 40,8 %. Доходността на фонда очевидно не зависи от колебанията на пазара на акции или облигации. Никого не учудва фактът, че с такива резултати, не му се налага да търси нови клиенти. Те сами идват в LTCM.
Най-печелившата стратегия Тайната на успеха на новия фонд, разчитащ изключително на числата, се оказва стратегия, с която в средата на 20-ти век на света идва първият хедж фонд. Докато неговите мениджъри едновременно купуват акции, които смятат за подценени, и ги продават надценени, LTCM извършва идентични търговски операции с облигации. Когато например американското министерство на финансите издава нови 30-годишни облигации, търговията с тях е по-оживена и активна отколкото с тези, до чийто падеж остават 29 и половина години. Това, че новите ценни книжа са по-ликвидни, означава, че в цената им е взета предвид и премията за по-високата ликвидност. След няколко седмици и месеци обаче тази премия изчезва и цените на двата вида ценни книги стават практически идентични.
Една от най-печелившите стратегии на LTCM е изградена върху ценовата конвергенция (сближаването на цените) на държавните облигации. Екипът на Мериуедър залага многократно стотици милиони долари, че цената на „новите“ облигации ще падне и те ще се доближат до „старите“. Единственият недостатък на цялата тази красота е, че подобен бизнес не печели много. В най-добрия случай около 2% от инвестираната сума. Когато обаче LTCM заема повече пари за такива сделки, печалбите вече спират дъха. Благодарение на финансовия ливъридж печалбата от 2% се превръща в почти 43% доходност.
Такъв шаблон взема предвид факта, че има добри и лоши дни на пазарите. Той обаче разчита и на значително по-важно предположение: че пазарите ще се върнат към нормалните си модели на поведение дори след непредвидим шок. Това престава да бъде така на 17-ти август 1998 г., когато Русия шокира финансовия свят, като обявява фалит, тъй като не е в състояние да изплаща дълговете си към чуждестранните инвеститори.
Въпреки че LTCM няма значими преки инвестиции в Русия, решението на Кремъл пренаписва всичко, на което до този момент фондът и неговите финансови гурута са разчитали дотогава. Фалитът на Русия кара инвеститорите да търсят сигурно убежище в най-качествените облигации и да зарежат всичко останало. Точно обратното на това, на което разчита LTCM. Резултатът са астрономически загуби, които се превръщат в заплаха за съществуването на световната финансова система. Причината се крие в милиардите долари, взети на заем от фонда, благодарение на които и малките проценти се превръщат в огромни печалби.
Колапсът на LTCM показва колко рискован при търговията на пазарите може да бъде финансовият ливъридж дори в ръцете на най-умните експерти. Въпреки това светът не се възмущава от „парите назаем“. Точно обратното – използването на финансовия ливъридж рязко се увеличава. Почвата за избухването на следващата криза е подготвена. По ирония на съдбата ценните книжа, благодарение на които няколко години по-късно се ражда ипотечният балон в САЩ, произхождат от същата банка, от която се издига и Джон Мериуедър.
