Финансови гафове? Всеки ги прави
Парите имат магическа сила. Според мнозина толкова голяма, че хората могат да направят всичко за тях. А някои дори работят.
Можете, но не сте длъжни да се съгласите с поантата на един от най-старите вицове за парите. Не можете обаче да отречете магическата им сила. Когато става въпрос за пари, често мислим за тях по начин, който по-късно самите ние не разбираме.
Следващото изследване на ирационалността на човешкото мислене не е резултат от академично проучване на поведенческите финанси. Не е и прочетено в множество книги, които поставят изцяло под съмнение способността на хората да вземат рационални и оптимални решения. Всички описани ситуации са наблюдавани в реалния живот. Техният общ знаменател е един човек, но нейната версия за ирационалността се оказва добре позната на всекиго.
Ще спестя стотинки, но ще изгубя левове
Мария не чете много книги и не може да се оплаче, че не знае как да прекарва свободното си време. Когато обаче в пощенската ù кутия кацне новата рекламна брошура на някой от близките супермаркети, тя внимателно я проучва, докато си пие кафето. Запозната е с всяка актуална промоция – независимо дали става въпрос за хранителни стоки, козметика или градински инструменти.
Мария се наслаждава на заслужена пенсия, а когато открие интересна промоция, пали колата с една единствена цел: да се възползва от промоцията, докато може. Не след дълго всеки член на семейството е информиран, че Мария е спестила почти 80 стотинки от намалената цена на брашното.
Малцина биха си позволили да развалят радостта изписана на доволното ù лице. Достатъчно е съвсем малко. Вярно, в близкото хранително магазинче ще купи същото това брашно малко по-скъпо, а до него лесно може да отскочи и пеша. Но за да спести няколко цента от него в супермаркета на областния град, тя изгаря бензин за почти 5 лева. Пазарната разходка не се оказва печелившо решение за нея, в крайна сметка то ù носи загуба.
Подобни тенденции – да си евтин на брашното и скъп на триците – приемат много форми в реалния живот и може да не са свързани непременно с промоционалните примамки. Вероятно всеки вече има опит с евтини стоки, когато сме склонни да си затворим очите пред съмнителното качество в замяна на изгодната цена. И то само за да повторим покупката след известно време – но с по-качествен продукт.
Изгодна покупка? И какво следва после?
Да не бъдем несправедливи към Мария – не всяко тичане към промоциите за нея е губещо. На някои значителни намаления тя се натъква съвсем случайно. Например на плакат в мола, който не може да бъде пропуснат.
Подобна „плячка“ поняко ù спестява десетки левове. Истинският проблем обаче се явява под формата на тънкия въпрос: Ако тя успява да спести такива суми благодарение на собствените си умения (или случайно), каква е следващата стъпка?
За повечето хора – а Мария не е изключение – спестените пари не са спестявания, които да внесе по банковата си сметка или да допълни инвестицията си на фондовия пазар. Това, което е спестила от по-евтината покупка, тя ще похарчи с добро чувство за следващата. Крайната калкулация от покупките показва, че не е спестила нищо. Само е купила повече.
Освен това повечето хора имат изкривена представа за промоциите. Има фундаментална разлика дали човек купува на по-ниска цена нещо, от което има нужда и което би купил без значение дали е в промоция, и когато единственият мотив за покупката е намалената цена. Докато при първата ситуация би било уместно да говорим за спестяване при пазаруването, втората всъщност е принудително харчене. Как иначе да наречем покупката на нещо, което първоначално не сме имали намерение да купим и дори не ни е било необходимо?
Една пожертвана възможност може да ви струва скъпо
Въпреки периодичното си ирационално поведение по време на промоциите Мария не е неграмотен потребител на пари. Тя знае, че ако иска да защити стойността на спестяванията си от обезценяване или дори да ги умножи, трябва да ги инвестира. Това нейно убеждение е затвърдено и от служителката на гишето в банката, която, за да не губи Мария излишно време („Времето е пари!“), веднага ù е предложила вдаимни фондове, които очевидно са успешни.
След няколко месеца, когато инвестицията ù се свила с двуцифрен процент, тя не издържа и потърси съвет. Загубата не беше малка и всеки разумен съвет беше добре дошъл. Мария получи препоръка от собственото си семейство: да прекрати инвестицията във взаимните фондове, а остатъка да вложи в евтини ETF фондове.
Мария обаче се върна засрамена от банката, която ù бе продала сертификатите за дялово участие. Тя бе оставила спестяванията си там, където си бяха и преди. „Служителката ми обясни, че ще бъде грешка да изтегля парите точно сега. Пазарите вече се обръщали и трябвало да тръгнат нагоре.“ – обясни тя. Сегашното ù намерение е да изчака, докато пазарите не се вдигнат толкова, че да може да изтегли от взаимните фондове толкова, колкото е инвестирала в тях.
В това отношение Мария не е единствената, която разсъждава по този начин. Но проблемът е, че ако след няколко месеца Мария наистина дочака жадувания момент, положението няма да бъде същото като в началото на инвестицията. Трябва да се има предвид и каква би била стойността на инвестираните спастявания, ако бе направила с тях това, което първоначално бе възнамерявала и ги беше инвестирала в борсово търгувани ETF фондове. Само през последните месеци фондовите пазари нараснаха с двуцифрен процент и печалбата не само би изтрила загубата от първоначалната инвестиция, но би направила спестяванията по-ценни.
Животът предлага подобни примери за ирационално мислене в много форми. Някои уроци разбираме бързо, други отнемат време. Всички описани ситуации обаче показват, че за обикновени финансови решения не е необходимо специално образование. Здравият разум и краткото обмисляне могат да направят чудеса.
