Данъчната дискриминация изчезна, разликите останаха
В края на юни парламентът прие промяна, за която експертите призоваваха от дълго време: беше премахната данъчната неравнопоставеност, засягаща инвеститорите във взаимни фондове в сравнение със собствениците на ETF фондове. Благодарение на промяната, която ще влезе в сила от януари следващата година, собствениците на дялови сертификати вече няма да дължат данъци, ако изпълняват условието за време.
Различният данъчен режим за инвестиции във взаимни фондове и такива в ETF фондове от години са трън в очите на местните мениджъри. За някои инвеститори това е дори причина да избягват взаимните фондове.
Терминологично пояснение: няма да има еднакъв данъчен режим за инвестиции в ETF и взаимни фондове и след 2024 г. За да не са длъжни собствениците на ETF фондове да плащат нито цент данък върху формираните приходи, е достатъчно, ако е изминала поне една година между момента на покупката и продажбата. При класическите взаимни фондове законът изисква този период да е поне три години.
Мениджърите на взаимни фондове приеха новото законодателство с въодушевление. Въпросът е дали въодушевлението им трябва да се споделя и от инвеститорите. Данъчният режим за посочените форми на инвестиране е почти идентичен, но това не означава, че е без значение дали инвестирате спестяванията си във взаимни или ETF фондове.
Разликите в доходите остават
Инвестирането в ETF и взаимни фондове може да бъде много сходно от гледна точка на данъчното облагане, диаметралната разлика между активно управляваните взаимни фондове и пасивните ETF фондове обаче ще продължи да съществува. И то в областта, която за обикновените инвеститори е най-важна: в постигнатата доходност.
Дългосрочната статистика говори недвусмислено в полза на ЕTF фондовете, които копират утвърдени борсови индекси. По-голямата част от взаимните фондове не могат да надминат „обикновените“ индекси. Процентът на тези, които могат да направят това, е много малък при инвестиции в акции, така че инвеститорите имат разумен довод да останат и за в бъдеще при индексните ETF фондове.
Възможно е в Словакия да има мениджъри на взаимни фондове, които ще успеят да се озоват в елита на най-успешните. Единственият проблем е, че днес не можем да посочим тези, които наистина ще успеят. Вероятността всеки избор на фонд сега да се окаже грешка след 20-30 години, е твърде висока, за да рискуват обикновените инвеститори спестяванията си, които са трупали цял живот. Малко фондове ще оцелеят
В Словакия определено няма недостиг на взаимни фондове. Според статистиката на Асоциацията на управляващите дружества в началото на септември нейните членове управляват 268 различни фонда за дялово участие, деноминирани в евро (и по дефиниция отговарящи на Директива UCITS).
Обобщените данни за отделните фондове обаче показват още по-интересна информация. От 368 взаимни фонда, определени като капиталови, само 138 имат обявената средна годишна доходност за последните три години. Това означава, че почти половината от всички фондове още нямат толкова дълга история.
Може да изглежда, че през последните месеци има бум на пазара на взаимните фондове, тъй като всеки втори е създаден сравнително наскоро. Реалността всъщност е много по-прозаична – много взаимни фондове имат ограничен живот. Те се появяват на пазара, ако има шанс да привлекат инвеститори. Ако това предположение не се потвърди поради някаква причина, фондовете обикновено се сливат с други, по-успешни.
ETF фондовете също идват и си отиват. Но при най-големите, които копират утвърдени борсови индекси, шансът да „изчезнат“ от пазара е по-малък от теоретичния. За илюстрация: фондът SPDR S&P 500 ETF Trust, който проследява най-важния борсов индекс на света, управлява повече от 400 билиона долара. Шансът да го няма след 10 или 20 години е практически равен на нула.
Кой управлява парите?
Капиталовите пазари са изградени върху доверието. Инвеститорите влагат парите си в акции, когато познават подробности за отделните компании, техните проспекти, възможните рискове и визия на мениджърите, които ги управляват.
Когато става въпрос за инвестиране във взаимни фондове, повечето хора се интересуват само от едно: как се е представил фондът през последната година. Любопитството на по-опитните стига още по-далеч в миналото. Те знаят, че една година е твърде кратка за каквато и да е солидна преценка, но не забравят, че миналите печалби не са гаранция за бъдещи такива.
Почти никой обаче няма да си зададе други важни въпроси: Кой управлява инвестициите в конкретния взаимен фонд? Ако не е абсолютен новак, каква история има? По средата ли е в сравнение с други или иде реч за явен инвестиционен шампион?
Факт е, че ако някой в действителност започне да задава такива въпроси, няма да стигне много далеч в търсене на отговорите им. Намирането им е практически невъзможно, мениджърите на фондовете не са длъжни да информират никого за своите професионални успехи или провали. ETF фондовете се отличават и в това отношение. Поне тези, които обикновените инвеститори трябва да имат в портфолиото си (т.е. нискоразходните индексни ETF фондове). Индексите, които те следят, имат десетилетна история. Съставът на конкретните борсови индикатори и тяхната структура във времето представляват публично достъпна информация. Рискът, че ETF фонд, проследяващ индекс S&P 500, изведнъж ще се промени и ще започне да проследява друг индекс, е практически равен на нула.
В крайна сметка: Дори след премахването на данъчната дискриминация спрямо взаимните фондове между тях и ETF фондовете остава огромна разлика. В някои сфери инвеститорите не могат без взаимните фондове (ако някой потърси ETF фонд, фокусиран върху словашкия пазар на недвижими имоти, ще търси напразно). В повечето случаи обаче везните останат наклонени в полза на пасивните ETF фондове.
