Американският регулатор предлага тримесечното оповестяване на резултатите да се замени с шестмесечно
Американската Комисия по ценни книжа и борси (SEC) излезе с предложение, което би променило един от основните принципи на съвременния капиталов пазар: задължението на публичните компании да оповестяват резултатите си на всеки три месеца. Съгласно предлаганите промени компаниите биха могли да заменят трите тримесечни отчета и един годишен отчет с по-опростен модел – с един шестмесечен и един годишен отчет за финансовата година.
Става въпрос за предложение, а не за окончателна промяна. SEC стартира 60-дневна процедура за обществено обсъждане, след което ще последва гласуване от страна на регулатора. Но политическата подкрепа е очевидна – председателят на SEC Пол Аткинс и президентът Тръмп подкрепиха идеята още през септември миналата година, когато Long-Term Stock Exchange официално поиска премахване на тримесечното задължение. Сега идеята се трансформира в законодателен проект.
Аргументът на поддръжниците е прагматичен. Тримесечното отчитане е скъпо и административно обременяващо – и именно тези разходи са една от причините броят на публично търгуваните американски компании дългосрочно да намалява. Компаниите остават частни, за да избегнат бюрократичната тежест, свързана с листването на борсата. Новият доброволен формуляр би бил компромис: който желае шестмесечен цикъл, може да се възползва от него; който предпочита тримесечен, ще си го запази. Гъвкавост вместо ригидност – това е реториката, с която SEC представя предложението пред обществеността.
Контрааргументът е също толкова съществен. Инвеститорите разчитат на редовното публикуване на резултатите не защото се интересуват от административната тежест за компаниите, а защото информацията има и времева стойност. Шестмесечният интервал между отчетите е период, в който може да настъпят значителни негативни промени, без пазарите да ги отразят своевременно. Институционалните инвеститори с директен достъп до управлението на компаниите биха се справили с редуцираната честота на отчетност, но дребните инвеститори – не.
Именно тук се крие същинският въпрос във връзка с това предложение: в чия полза се променя балансът? Декларираната цел – намаляване на тежестта на отчетността и привличане на повече компании към публичните пазари – е легитимна. Страничният ефект – отслабване на информационната симетрия между фирмените „инсайдери“ и външните инвеститори – е реален. SEC предлага доброволността като решение на това напрежение. Историята на регулирането на капиталовите пазари обаче показва, че доброволните стандарти имат склонност да се превръщат в норма – и не винаги в най-добрата.
