2025: Краят на една инвестиционна легенда
Уорън Бъфет се оттегля. А от писмата му могат да се учат следващите поколения инвеститори
Когато в началото на 70-те години на миналия век американската компания Berkshire Hathaway започва да свиква своите акционери на общо събрание, в продължение на няколко години ù е достатъчно помещение в столова. Там спокойно се побират двадесетина души.
Половин век по-късно представянето на фирмените резултати прилича по-скоро на поклонническо събитие отколкото на корпоративна презентация. Макар че общото събрание може да се следи и онлайн, в реално време, десетки хиляди инвеститори ежегодно пристигат в Омаха (щата Небраска), за да могат да видят и чуят една жива легенда. Човешки мравуняк на капиталистическия Уудсток.
Те обаче не са подготвени за това, което чуват преди месец: след 60 години начело на компанията Бъфет се оттегля. 94-годишният милиардер възнамерява да напусне директорския пост в края на годината, като сам е избрал наследника си. Когато в началото на 60-те години на миналия век Бъфет влиза в Berkshire Hathaway, това е една проблемна текстилна фабрика на ръба на фалита. Под ръководството на Бъфет тя се превръща в инвестиционен конгломерат с пазарна стойност, надхвърляща един милиард долара.
Цели поколения инвеститори са израстнали с инвестиционната мъдрост на Бъфет. Редовните му писма до акционерите са задължително четиво за хиляди инвеститори – било то аматьори или професионалисти. Малцина умеят да формулират в няколко думи рецепта за успешно инвестиране така, както човекът купил първите си акции на 11 годишна възраст.
Проучихме подробно всички писма, които Бъфет е адресирал до акционерите на Berkshire Hathaway през последното десетилетие. Опитахме се да открием онези, които не само съдържат непреходни уроци за настоящи (и бъдещи) инвеститори, но и такива, които практически не са се появявали в медиите и не са се превърнали в част от инвестиционния фолклор.
„Хората които предсказват движението на пазарите, ще напълнят ушите ви, но никога порфейлите ви.“ (2014)
Твърде малко са нвеститорите, които са толкова успешни, колкото Бъфет. Но пък експерти, винаги разполагащи с прогноза за бъдещето, не липсват.
Медиите ги обожават. Консуматорите на пазарни погнози копнеят поне за частичен контрол над неизвестното бъдеще и всяка прогноза спомага за намаляване на несигурността. Кого го интересува, че всъщност повечето финансови прогнози представляват хазартна игра, в която не е важно да спечелиш, а да участваш?
Това не означава, че инвеститорите трябва напълно да игнорират този тип „гадателски“ жанр. Понякога визиите на пазарните анализатори могат да помогнат за по-добро разбиране на случващото се на световните борси или да насочат вниманието към пренебрегвани взаимовръзки. Но да се разчита на тях за реална доходност би било наивно.
„Чарли и аз нямаме никаква представа как ще се държат акциите след седмица или след година. Прогнози от този тип никога не са били част от нашия бизнес.“ (2018)
Още едно категорично предупреждение за инвеститорите относно опитите да се планира пазарът, т.е. да се прогнозира бъдещото му движение и да се коригира инвестиционната стратегия според очакванията. Изказването е още по-силно, защото под него стои не само подписът на Бъфет, но и на дългогодишния му инвестиционен партньор Чарли Мънгър (той почина в края на 2023 г.).
За съвременните инвеститори признанието на Бъфет носи поне два извода. Първият е очевиден: ако дори най-добрите инвеститори в света не са в състояние да предвидят движението на фондовите пазари, то какъв е шансът да го направи човек, четящ борсовите новини от мобилния си телефон, докато чака в задръстване?
Второто прозрение е не така явно, но е много по-важно: успешното инвестиране не изисква познаване на бъдещето. Пътят към доходността минава именно през избягване на грешките, произтичащи от опитите да се планират пазарите.
„Рационалните хора не рискуват това, което имат и от което се нуждаят, за да постигнат това, което нямат и от което дори не се нуждаят.“ (2018)
Инвестирането – когато е правилно структурирано – изглежда е една от най-скучните дейности. В класацията по скука му се полага челно място редом с наблюдаването на растяща трева.
Но скуката в инвестициите често води до търсене на начини как да ги „раздвижим“ – да ги подобрим, оптимизираме, направим по-ефективни. „Щом с пасивно инвестиране постигам 10%-на годишна доходност, активното управление би трябвало да носи повече.“ Повишената доходност – ако изобщо може да бъде постигната – е възможна единствено с поемането на по-висок риск. Това е основното уравнение във финансовия свят.
Ако инвеститорите разсъждават така по отношение на малък капитал, предназначен по-скоро за експерименти или придобиване на първоначален опит, не е фатално. Проблемите обаче започват, ако този капитал е целият им живот – спестявания за пенсия, например. Това са пари, които инвеститорът притежава и от които се нуждае. Да ги изложи на висока вероятност от загуба, само за да спечели още малко, е риск, за който предупреждава и инвестиционната легенда.
„В периода 2019 – 2023 г. съм използвал в писмата си до акционерите думи като „грешка“ или „провал“ общо 16 пъти. Много други големи компании не са ги употребили нито веднъж за същия период.“ (2024)
При инвестирането грешки допускат всички. Дори най-добрите инвеститори в света не правят изключение. Това, което прави Бъфет изключителен, не е способността му да избира най-добрите и най-печелившите инвестиции, а способността му публично да признава и грешните решения.
Обикновените инвеститори също не са застраховани от грешки. Някои инвестират в неизгоден продукт и дори когато осъзнаят грешката си, само се укоряват мислено, но не предприемат действия, за да я коригират.
Признаването на грешките се превръща в суперспособност – благодарение на нея инвеститорите не избягват грешките напълно, но могат да избегнат повтарянето им.
