Бъдеще, скрито в едно единствено число
Какво ще е финансовото ви бъдеще?
Разбираемо е ако подобен въпрос ви причинява лек дикомфорт. Може и никога да не сте си го задавали и да не сте размишлявали много за това как управлявате парите. Или – напротив – имате финансов план, но осъзнавате, че бъдещето може да донесе всичко, което да превърне плана в неосъществено желание.
Такъв риск ще съществува винаги, бъдещето за всекиго е мистерия. Но това не означава, че зададеният в началото въпрос трябва да остане без отговор. Важен знак е едно число, което или вече познавате, или можете лесно да постигнете. Достатъчно е да знаете колко печелите и колко харчите за месец.
Разликата между тези две числа е толкова важна, че във финансовата терминология тя има собствено обозначение: лична норма на спестяване. Ако печелите месечно 1 000 евро и през месеца ги изхарчите до последния цент, в края му няма да ви остане нищо. Нормата на спестяване в този случай е 0%. Ако в края на месеца ви останат сто евро, личната ви норма на спестяване ще бъде 10% (100/1 000). Елементарна сметка без да ви трябват специални математически умения.
Личната норма на спестяване е единственият индикатор, който крие важна насока към отговора на въпроса в увода. Той дава много повече информация от това дали в бъдеще ще имате по-сериозни финансови проблеми.
Резерви в необозримото бъдеще
Простата логика е достатъчна да разберете важността на личната норма на спестяване (или поне на редовното спестяване). Този, който не успява да задели месечно дори малък процент от доходите си, много трудно ще натрупа адекватен месечен резерв, необходим за покриване на непланирани разходи. При норма на спестяване от 1% на човек ще му отнеме 99 месеца, за да може спестяванията му да покрият едномесечните разходи. С такова темпо ще отнеме три пъти повече време, за да постигне резерв, отговарящ на тримесечните разходи (препоръчителния минимум): почти 25 години!
При такава норма на спестяванията е сигурно, че тя никога няма да бъде достатъчна дори за създаване на минимални резерви. През 25-годишния период със сигурност ще се стигне до ситуация, която ще наложи да се посегне на някаква част от финансовия резерв. Дългосрочно инвестиране? Просто фантазия от царството на мечтите.
Първите ползи от по-високия процент на спестяване са очевидни: който успее да спести повече, ще успее по-добре и по-бързо да се подготви за разходните рискове на бъдещето. Финансовата несигурност около това какво ще донесе то, е по-ниска, но значението на личната норма на спестяване има и друго измерение.
Инфлационен щит
Невидима полза от личната норма на спестяване е нейното въздействие върху това доколко инфлацията може „да срине“ бюджета. Идеята е проста, но малко известна дори сред професионалните финансисти. Ако печелите месечно 1 000 евро и ги харчите всичките, ръст на инфлацията от 10% би означавал, че ако доходите ви не се вдигнат също с една десета, ще трябва да станете по-скромни. Стоки и услуги, които преди това са стрували хиляда, сега ще струват 1 100 евро. При непроменен доход ще трябва да се сбогувате с някои от стандартните си покупки (или да задлъжнеете).
Ще се окажете обаче в не толкова трудна ситуация, ако нормата на спестяване е например 20%. От спечелените хиляда ще изхарчите 800 евро, остатъкът ще бъдат вашите спестявания. Десетпроцентната инфлация би означавала повишение на разходите с 80 евро. Не са малко пари, но пък подобно нарастване на цените ще ви засегне по-слабо в сравнение с нулевата норма на спестяване. Изчисленията от този род са тривиални по отношение на какъвто и да е процент. Резултатът е очевиден: колкото по-висока е нормата на спестяване, толкова по-слабо се усеща влиянието на инфлацията.
Ключът към финансовата свобода
Кой не би желал да бъде финансово свободен? Да може да плати всички сметки без да е длъжен да ходи на работа, където краят на седмицата е бленувано бягство, а неделната вечер – причина за лека депресия?
Ключът към постигането на целта, която е (най-вече в чужбина) много популярна, отново е едно число: нормата на спестяване. И отново проста математика: ако всеки месец харчите целия си доход, никога няма да постигнете финансова свобода. Месец след заплатата сметката ви ще бъде на нула. С нулева норма на спестяване постигането на финансова свобода е мисия невъзможна.
С норма на спестяване от 1% ще можете да си позволите една година финансова свобода за всеки 99 години работа. Математиката не прощава. В сравнение с нулевия процент това е практически пренебрежима промяна. За този, който успее да спести до половината от доходите си, всяка отработена година ще означава спестявания за покриване на разходите за цяла една година.
Финасовата магия обаче тепърва предстои: цифрите рязко ще се променят, ако във финансовото уравнение влезе и инвестирането на натрупаните спестявания. Най-често срещаните изчисления сред познавачите на финансовата свобода и ранното пенсиониране (движението FIRE) показват, че при норма на спестяване 50% осигуряването на независимост е въпрос на по-малко от 20 години. При норма на спестяване 30% тази цел се отдалечава на около 28 години, при 20% годините вече са около 37. Добра новина за всички, на които тези цифри изглеждат доста пресилени: при изчисленията не се вземат предвид източниците на доход различни от инвестираните спестявания. Повечето хора обаче ги очаква бъдеще, в което част от доходите им ще идват редовно от пенсионната система. Това значително съкращава и периодите, необходими за постигане на финансова независимост.
Трите измерения на значимостта на нормата на спестяване показват колко важен може да бъде дори един прост финансов индикатор. Още повече, че може да се тълкува като ключ към отговора на изключително сложния въпрос, поставен в началото: Какво ще е финансовото ви бъдеще?
Който не е доволен от отговора, знае точно какво трябва да се промени.
