Тайното златно правило на инвестирането
То няма име, а само две цифри - 60/40. 60% от инвестиционния портфейл да бъде в акции, а 40% - в облигации. Как се e появила най-разпространената инвестиционна максима?
Забавен е ефекта от едно кратко съобщение на Кори Хофщайн в Twitter, "Това, че инвестиционната индустрия се придържа към правилото 60/40, говори много за нея, но очевидно никой не знае откъде води началото си.
Туитът на американския финансист не остава незабелязан. В рамките на няколко минути десетки хора се заемат да му обяснят защо правилото 60/40 е толкова често описвано като идеалната комбинация от акции и облигации за инвеститори, които искат най-доброто от двата свята: висока възвръщаемост на фондовия пазар и ниска волатилност на облигациите.
Има само два проблема. Първо: няма два еднакви или дори сходни отговора, като всеки от тях има своя собствена теория. "Чувал съм, че Питър Бърнстейн го е измислил, но никога не съм успявал да го потвърдя", пише Бен Карлсон, един от най-популярните финансови блогъри. "Ако наистина се налага, бих предположил, че за пръв път съм прочел за това в нещо от Марковиц", предполага друг. Всеки, който не знае, че Питър Бърнстейн е американски икономист и експерт по история на финансите, или не познава Хари Марковиц, бащата на съвременната теория на инвестиционния портфейл, не би се забавлявал да чете подобни отговори.
Проблем номер две: нито един от отговорите не е верен. Въпреки че оптималният състав на портфейла от почти две трети акции и останалата част облигации се препоръчва от финансови експерти на техните клиенти по света от десетилетия, никой не знае защо.
Достатъчно е да напишете в Google „портфейл 60/40“ и в резултат на търсенето ще намерите около 1,26 милиона различни връзки. Няма да научите толкова много за никоя друга комбинация от акции и облигации.
Например: при търсене на информация за съотношението 68/32 (произволно избрано съотношение) Google успя да намери по-малко от 100 хиляди препратки. Освен това по-голямата част от резултатите от търсенето дори не са свързани с финанси.
Така че основният въпрос – откъде се е появило златното инвестиционно правило остава без отговор.
Портфейлната теория не помага
Първоначалният опит да се стигне до правилния отговор може да бъде чрез споменатата по-горе съвременна теория на портфейла. Благодарение на него всеки инвеститор може да достигне до идеален състав на портфейла, който съответства на приемливо ниво на риск. Ако се окаже, че комбинацията от 60 % акции и 40 % облигации предлага идеално съотношение възвръщаемост/риск, това може да се приеме като обяснение за разпространението на подобна препоръка.
В миналото такъв тип изчисления бяха в компетенциите на финансистите, които разполагаха както с необходимите исторически данни, така и с необходимите математически модели. Днес всеки, който има връзка с интернет, разполага с арсенал за такива изчисления. Можете да се запознаете с тях на сайта на проекта Portfolio Visualizer (писахме за него по-подробно в Partners News през ноември 2021 г.).
Какъв е резулта? Златното правило за разпределение на инвестиционния портфейл не е нещо изключително. Той не предлага нито максимална възвръщаемост, нито минимален риск, нито идеално съотношение между двата показателя. Последното по-скоро се открива в обратния състав на портфейла, т.е. 40% в акции и останалите 60% в облигации. (по-точно в съотношение 44 : 56). По този начин съвременната теория на портфейла като източник на разширени инвестиционни съвети може да бъде зачеркната от списъка.
Последователите на Кори Хофщайн в Twitter в крайна сметка не стигнаха до консенсус. Въпреки това е сигурно, че правилото 60/40 ще продължи да служи като златна инвестиционна препоръка и за в бъдеще. Особено като се има предвид, че резултатите му са значително по-добри от тези на професионално управляваните фондове, които също разпределят инвестираните средства между акции и облигации.
За тези, които искат да постигнат по-добри резултати от гореспоменатите смесени фондове, правилото 60/40 предлага проста инвестиционна стратегия, която не отнема много време и не изисква постоянно наблюдение на финансовите отчети. Фактът, че произходът на правилото остава забулен в мистерия, ще притесни едва малка част от инвестиращите.
