Модел на пазарната криза
Няма войни или кризисни ситуации в историята, които да са се случили по един и същи начин. Въпреки това пазарите реагират почти винаги по подобен начин.
Последният четвъртък на февруари беше шок за цивилизования свят. Нахлуването в Украйна от съседна Русия под прикритието на нощта на практика представляваше начало на на най-значимите сухопътни битки в Европа от май 1940, когато Германия нападна Франция. Може ли военния конфликт да е причина да се тревожите за инвестираните си спестявания?
Лошата новина е, че никой не може да предвиди как ще се развие войната. Има твърде много въпроси без отговор, за да може всеки сценарий на бъдещето развитие да се счита за вероятен или да бъде изключен.
Естествено е да приемаме нахлуването в Украйна по различен начин от другите военни конфликти. За инвеститорите обаче това е още една от поредицата кризисни ситуации, с които финансовите пазари е трябвало да се сблъскват в миналото. И въпреки, че всяка от тези ситуации е била различна, пазарите показват подобен модел на поведение при случването им.
Това откритие е резултат от анализа на повече от 50 кризи, с които светът е трябвало да се справя от началото на миналият век. Проучването идва от офиса на Ned Davis Research, американска аналитична фирма, и обхваща всички известни (и по-малко известни) кризи – от паниката на американският фондов пазар през 1907 г. до световната пандемия на коронавирус през 2020 г. Моделът на поведение на пазарите идентифициран при анализа, е окуражаващ за инвеститорите.
Първоначално паника, после път нагоре
Веднага след избухването на нова кризисна ситуация инвеститорите обичайно са изненадани и средната загуба на борсовия индекс е 7%. (Поради наличието на исторически данни, анализът работи с индекса Dow Jones.) През следващите три седмици пазарите заличават част от тази загуба и средният ръст на борсовия индекс е 4,2%. Девет седмици по-късно борсовите индекси са средно с 6% по-високи и след 18 седмици с 9,6 %, твърди Ned Davis Research.
Това поведение на фондовия пазар може да се тълкува описателно, без да се използват точни числа. Всяка нова кризисна ситуация е шокираща за инвеститорите. Никой не може да каже със сигурност до каква степен може да се разрасне кризата, първите минути и часове няма никакви достоверни информации. Поради тази несигурност инвеститорите са склонни да се освобождават от акциите (първата рязка разпродажба на пазара). Чак по-късно имат възможността реалистично да анализират ситуацията и частично да коригират паническата реакция (първо възстановяване на пазара). По-късно, след като кризисната ситуация изисква високо ниво на ангажираност на заинтересованите страни, на пазара се връща оптимизма. Инвеститорите виждат, че усилията за преодоляване на кризата са реални (постепенен растеж на пазара през следващите седмици).
Би било наивно да тълкуваме описаният модел на поведение като универсален. Всеки конфликт и всяка криза са напълно различни в различни среди, с различни участници. Понякога това е война, понякога врагът е невидим вирус. Въпреки това този модел на пазарно поведение е типичен, въпреки че конкретните числа са различни всеки път.
Повтаряща се история
Когато преди 82 години Хитлер нападна Франция, войната в Европа вече бушуваше. Третият райх още преди това окупира Полша, фашистите нахлуха и в Норвегия и Дания. Въпреки това германската атака срещу Франция шокира инвеститорите. Акциите от другата страна на Атлантика падат веднага със 17,1% и губят в следващите седмици 0,5%. С девет седмици по-късно обаче вече са с 8,4% по-високи а след още 18 седмици все още поддържат 7% печалба.
Когато Путин анексира украинския полуостров Крим, през 2014 г. първоначалната реакция на пазара също беше разпродажба. В сравнение с предишния пример, реакцията беше значително по-мека, борсовият индекс загуби само 2,4%. През следващите три седмици обаче записа печалба 1,2%, след девет седмици балансът вече бе +4,4%, а след 18 седмици +5,7%.
Не всяка война има еднакво въздействие върху финансовите пазари. Това важи и за близкото минало, в което цените на акциите първо паднаха с 2,2%, но с времето падало все по-дълбоко. Така, че 18 седмици след избухване на войната, фондовата борса е вече с почти 35% по-ниска. Масовият мащаб на загубите може да доведе до предположението, че трябва да е бил изключително голям конфликт. Всъщност пазарите реагираха на руската инвазия в Грузия през 2008 г. Фактът, че акциите паднаха толкова ниско всъщност беше свързан с друга заплаха, която беше много по-близка до инвеститорите – сривът на пазара на ипотечни кредити в САЩ и избухването на световна финансова криза.
Би било грешка, да се правят промени в установените инвестиционни стратегии. Особено ако от началото са били определени като дългосрочни. Цифрата, която изразява дългосрочното средно представяне на фондовите пазари, отчита и кризисните ситуации, пред които светът се е сблъсквал в миналото. Дори след като се вземат предвид, фондовите пазари остават най-надеждния съюзник на дългосрочните инвеститори.
