Ами ако Русия наистина фалира?
Русия не е потънала в дългове и все пак е изправена пред заплахата от банкрут. Какво може да се очаква, ако страната наистина го обяви?
Това изглежда като път, който Русия вече е следвала. Първо се чуват звуци от стрелба, после се обявява невъзможност за изплащане на дълговете и фалит на цялата страна.
Това се случва през 1918 г., след избухването на Болшевишката революция, която започва с изстрел от крайцера "Аврора". Възможно е това да се случи отново през 2022 г., след военното безчинство на Русия в Украйна. Към момента на изготвяне на доклада все още не беше ясно дали страната ще успее да върне договорените 650 млн. долара на инвеститорите до 4 май. Ако не успее да плати дълговете си, Русия ще изпадне във финансова изолация, чиито последици ще продължат с години.
Парадоксално е, че заплахата от фалит (на финансов жаргон - банкрут) е на лице пред страна, чийто общ дълг е около 17% от брутния вътрешен продукт. Това е смешно ниска стойност в международен план. За сравнение, страни като САЩ, Франция и Канада дължат на кредиторите си повече, отколкото икономиките им произвеждат за цяла година. Причината за ниската задлъжнялост на Русия е дългогодишният стремеж да се изолира от световните финансови пазари, поради което страната ограничава до минимум международните заеми.
Ако Русия обяви, че не може да изплаща дълговете си, това няма да е за пръв път и няма да е нито първата, нито последната. Списъкът на държавите, които не са успели да върнат парите, отпуснати на кредиторите, е дълъг и непрекъснато се допълва с нови. Русия обаче е в друга ситуация : тя разполага с парите. Всеки ден тя събира астрономически суми за продажбата на газ, нефт и други енергийни ресурси. Ако Кремъл иска да плати дълговете си, може да го направи. Но Кремъл не желае това. Тя следва нова логика: санкциите на развитите страни за нахлуването в Украйна са развалили бизнеса на Русия. Затова нека и другите го почувстват. Доларите и еврото, които Русия е взела назаем, иска да върне в рубли.
Живот след фалита
Когато дадена държава обяви фалит, обикновено започва период на преговори между правителството и чуждестранните инвеститори. Целта на обикновено дългите преговори е да се постигне съгласие за преструктуриране на дълга, а неизплатените облигации обикновено се заменят с нови. Те могат да предлагат по-нисък лихвен процент от първоначалния, по-дълъг падеж, замяна само на част от неизплатения дълг или комбинация от всички възможности.
Това са начините, които влизат в сила при "нормално" преструктуриране на дълга. Малко вероятно е обаче да се очаква подобен процес в случая с Русия, която е нахлула с военна сила в независима държава и заплашва света с ядрен апокалипсис. Икономическите и финансовите санкции на развитите страни изтласкаха Кремъл от световните пазари на облигации и чуждестранните инвеститори вече не могат да купуват повече ценни книжа от руснаците.
По-вероятно е чуждестранните инвеститори да останат мълчаливи наблюдатели дори след евентуалното обявяване на фалит на Русия. Примирили се със загубите, които ще понесат от фалита, те ще могат най-много да се надяват на възможно най-бърз край на войната, който би могъл (поне отчасти) да облекчи санкциите, наложени на Кремъл.
Може ли историята да се повтори?
В продължение на повече от 100 години Русия е била в състояние да изплаща дълговете си в чуждестранна валута, но опитът ѝ с деноминирани в рубли дългове е сравнително нов. В средата на август 1998 г. тя не успява да изплати съкровищните бонове - еквивалент на облигации с много кратък срок до падежа. Русия понесе последиците от финансовата криза, която избухна в Азия година по-рано и предизвика цунами на световните пазари, което помете легендарния инвестиционен фонд Long Term Capital Management.
Ако Русия наистина фалира през 2022 г., описаният по-горе сценарий едва ли ще се повтори. Докато в средата на 90-те години на миналия век западните инвеститори купуваха масово руски активи, след анексирането на Крим през 2014 г. банките и институционалните инвеститори намаляват експозицията си. Следователно обявяването на неплатежоспособност няма да доведе до преки финансови и икономически щети и поради това е малко вероятно да се стигне до нова финансова криза.
